Fortuna Blog

  • Лунен камък - Рак

    Лунен камък - Рак

    Лунният камък принадлежи към групата на фелдшпатите и е получил името си от необикновения си сребристо-син цвят.
    Едва ли е възможно лунният камък да бъде объркан с друг полускъпоценен камък. Нежно мъгливо сияние сякаш струи от дълбините му. Това е блясъкът, който хората определят като загадъчен и който е станал причина за раждането на много легенди.

    Един от най-редките видове е жълтеникавият камък. Според легендите именно в такъв минерал една вещица на смъртно легло може да затвори цялата си сила и по този начин да заблуди смъртта.
    Най-известното голямо находище на лунен камък се намира на о. Шри Ланка. Именно там в продължение на години са се добивали най-ценните висококачествени камъни. Към настоящият момент това находище е напълно изчерпано. В средата на XX век залежи на лунен камък с качество близко до това на камъните от Шри Ланка, са открити в САЩ / Вирджиния/, находища има също така в Индия, Бирма,Танзания, Австралия, Швейцария и Мадагаскар.
    Понякога лунния камък променя блясъка и интензивността на цвета си, реагирайки на промените в околната среда и преди всичко при повишаване или намаляване влажността на въздуха. Именно това му свойство лежи в основата на неговия магнетизъм и загадъчност.
    Истинската си популярност камъкът придобива през XVII – XVIII век. Бижутерите от романтичната епоха арт-нуво като Рене Лалик и Луис Комфорт Тифани разкриват за съвременния свят студената приказна красота на лунния камък. Едва ли има уважаваща себе си ювелирна къща, която да е устояла на изключителната ненатрапчива красота на този полускъпоценен камък.
    Качествени лунни камъни се срещат рядко на пазара и съответно цената им е висока.

    Тя се определя от интензивността на цвета, размера и прозрачността на камъка. Така например синкаво – белите камъни притежават изключителна триизмерна цветова дълбочина, видима при завъртане на камъка. Тези камъни са особено търсени и ценени от бижутери и колекционери заради тяхната рядкост.
    Този невероятен минерал има способността да „черпи“ отрицателна енергия от собственика и да стабилизира енергийното му поле.
    Препоръчва се за хора със силен характер, които са склонни да мечтаят и фантазират. Лунният камък ще им донесе късмет в бизнеса и леко ще смекчи характера им.
    Препоръчва се като амулет постоянно да се носи от хора на творчески професии: художници, поети, музиканти и др. Тъй като едно от многото свойства на този минерал е разкриването на потенциала на човека и разширяването на съзнанието му.

    Какви зодии са подходящи за лунния камък
    Сред фаворитите на този скъпоценен камък са Везни, Козирози, Овен, Рак, Риби и Скорпион. За всеки от представителите на тези знаци лунният камък ще бъде от полза и негов покровител.

    Източник снимки: интернет

  • Кехлибарената стая

    Кехлибарената стая

    Кехлибарената стая се намира в Екатеринския дворец в бившата резиденция на руските царе в Царское село/днес град Пушкин/, близо до Санкт Петербург. Представлява стая напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала.

    кехлибарената стая

    Заради своята красота по някога е била наричана „Осмото чудо на света“ Кехлибарът е вкаменена дървесна смола която се е втвърдила до подобни на скъпоценни камъни парчета през десетки милиони години под земята. Той е смятан за много ценен още от праисторически времена заради полупрозрачната си карамелена красота.
    След като нацистите нахлуват обаче,кехлибарената стая и нейните 6 тона кехлибар,оценен на 140-500млн.долара, изчезват без следа.

    кехлибарената стая

    Кехлибарената стая първоначално се е намирала в зимната резиденция на първия крал на Прусия –Фридрих 1. Тя е проектирана от германския бароков скулптор Андреас Шлгер и изработена от датския майстор Готфрид Волфрам. Когато Петър Велики посещава Прусия през 1716г. и показва интерес към Кехлибарената стая, синът на крал Фридрих 1, я подарява на руския император за укрепване на съюза между двете империи. Руснаците изграждат Кехлибарената стая в зимната къща в Санкт Петербург, преди императрица Елизабет да реши да я премести в Екатеринския дворец през 1755г.

    кехлибарената стая

    Стаята е разширявана през целия 18 век, и активно използвана от руските кралски особи. Когато нацистите нахлуват в Съветския съюз през 1941г. намират стаята и само за 36 часа я разглобяват и транспортират до Кьонигсберг-Германия, където е преинсталирана в замъка-музей Кьонигсберг.
    В края на войната когато съветските войски настъпват към града,нацистите демонтират стаята, опаковат я и я скриват на неизвестно място. От тогава Кехлибарената стая остава загубена.През 1979г. Министерския съвет на РСФСР решава да пресъздаде кехлибарените панели.

    кехлибарената стая

    През 1983г., въз основа на снимки и негативи, Кехлибарената стая в двореца Катрин, започва възраждане. През 1994г. първите панели са монтирани в долния слой,а две години по късно работата по мозайка „Vision“ е завършена.През април 2000г. скрин с руски произведения и мозайка от „Докосване и мирис“, открити в Германия, които са били част от украсата на стаята се връщат в музея.

    кехлибарената стая

    През юни 2003г. , в чест на стогодишнината на Санкт Петербрг, в Пушкин /двореца на Катрин/, Кехлибарената стая е отворена за посетители. Започва нов период в историята на това грандиозно произведение на изкуството.

    Източник снимки: Интернет

  • Зелените сводове в Дрезден - продължение

    Зелените сводове в Дрезден - продължение

    Днес колекцията на музея се състои от повече от 4000 експоната, повечето от които са шедьоври, единствените в Европа и света.

    Постоянната експозиция на музея се състои от над 3000 шедьоври от скъпоценни камъни и бижута. Първата стая на историческите зелени сводове показва произведения на изкуството в Средновековието и ранния Ренесанс.

    Втората стая е Амбърната стая, която показва произведения от кехлибар-съдове, кутии, фигурки, произведени в Кьонигсберг и Данциг.

    Третата стая е слоновата кост. Четвъртата зала на музея съдържа произведения от бяло сребро, а петата произведения на изкуството от позлатено сребро от 16 до 18 век. Шестата стая е най-голямата от всички, това е така наречената Preziosi, залата на съкровищата.

    Седмата стая Armorial, е посветена на астрономическия часовник. Стаята за бижута съдържа известни експонати, създадени от Йохан Мелхиор Динглингер. Най- известният от тях е „Мавърът с изумрудения поднос“, който е създаден през 1724г.

    Представлява статуя висока 64 см., изработена от крушово дърво, украсена богато със смарагди, рубини, сапфири и други скъпоценни камъни.
    Тя попада в колекцията на Саксонския владетел Август Силния, подарена му от Бохемския император окултист Рудолф 2.

    Деветата бронзова стая, съдържа 80 бронзови склптурни композиции, а пък десетата е заета от бронзови ренесансови миниатюри.

    Източник снимки: Интернет

  • Зелените сводове в Дрезден /Грюнес Гевьолбе/

    Зелените сводове в Дрезден /Грюнес Гевьолбе/

    Зелените сводове в Дрезден е музейна колекция от съкровища, една от най-известните и най – богатите съкровищници в света. Музеят се намира в историческия център на Дрезден, в източна Германия. Сърцевината на музейната колекция включваща произведения от епохата на ренесанса до епохата на класицизма, е колекцията от съкровища от херцозите, принцовете и кралете от саксонската династия Веттин.

    Името на музея идва от цвета на колоните в първата стая където се е помещавала колекцията. Зелените сводове е един от най-старите музеи в света.

    Още през 1547г. херцог Мориц, добавя към двореца 4 масивни стаи със сводест таван, предназначен за съхранение на бижута и документи.

    През 18 век саксонския велик херцог и крал на Полша Август Силния разширява свода до 9 стаи и отваря достъп до колекцията от съкровища за широката публика.
    В резултат на бомбардировките над Дрезден на 13.02.1945г. три от стаите на зелените сводове са унищожени, но за щастие произведенията на изкството, евакуирани по това време не са повредени.

    На 01.09.2006г. след продължителни реставрационни дейности, на старото място биват открити историческите зелени сводове.
    Съвременната съкровищница е част от Дрезденската държавна художествена колекция, която е разделена на две части, които са разположени в западната част на резиденцията в Дрезден.

    Очаквайте продължение...

    Източник снимки: Интернет

  • Изумруд - камъкът на Клеопатра - продължение

    Изумруд-камъкът на Клеопатра - продължение

    След древен Египет, по големи находища по света са намирани в Латинска Америка, и по точно в Колумбия.Там се намират знаменитите мини „Муко“-с най качествените и красиви изумруди в ярко зелен цвят. Отенъците на зеления цвят в кристала варират от синьо-зелено до жълтеникаво зелено.
    Ако за другите разновидности на берила/аквамарин и морганит/е характерно да образуват големи кристали без дефект, то изумрудите са наситени с вклчения от различно естество.
    Отсъствието на каквито и да било несъвършенства в камъните буди съмнения за синтетичен произход.Като термин сред търговците и бижутерите започва да се налага термина „изумрудена градина“.

    Това название за съвкупностите от вклчения и недостатъците е още едно напомняне, че камъни без видими включения са изключително редки и с много висока цена.
    Смарагдите са били добре познати в Египет и други древни клтури от 2000г.пр.н.е.

    Според легендите някои от първите смарагдови кристали били толкова големи, че се използвали за колони в храмовете.До наши дни е достигнала легендата за „Изумрудените скрижали“на Хермес от Трисмегист.Част от необятната съкровищница на великите моголи бил колосален престол/Пауновият трон/, чиято изработка продължила цели 7 години.

    Издигнат върху 12 смарагдови колони,той смайвал и пленявал с пищната си украса от емайл, ахати, брилянти, сапфири и смарагди. Над облегалката се извисявали фигури на два пауна изработени от скъпоценни камъни. До 16 век, когато испанците покоряват Южна Америка, в Европа и Азия изумрудът не е подобаващо ценен.Един от на редките изумруди, открити до днес, излъчва синкава светлина и е открит в Колумбия.Той притежава рядка 12-странна кристална стурктура, докато повечето от изумрудите са със 6-странна. „Колумбийският странник“е 632 карата.

    Един от най големите късове изумруд е намерен през 1993г. в Урал. За времето си той бие рекордите с неговите 5860 карата. А през 2001г. в бразилския щат Баия е открито „изумрудено чудовище“ –с тегло 38кг. или 1,9млн. карата. Рядко се намира изумруди с бижутерско качество, които са с размер на орех или по големи. Едно от най забележителните произведения на ювелирното изкуство с изумруди се нарича „Мавърът с изумрудения поднос“ и представлява статуетка с височина около 64см.

    Тя се намира в Дрезденския мзей „Зелените сводове“ и е изработена през 1724г. за колекцията на Саксонския владетел Август Силния. Изумрудът е камък,в чест на когото е наречен определен начин на шлифовка на минералите, широко използван в ювелирното изкуство.Това е разновоидност на степенчатия шлайф,при която камъкът получава правоъгълна форма за скосени ъгли.Изумруденият шлайф позволява да се избегне рискът от счупване дори и на най крехките минерали, а също така да бъдат изразени цвета на камъка и неговата чистота.

    Бижутата с измруди са изтънчени и изискани и са прекрасен акцент за вечерните тоалети. Тяхната красота, уникалност и висока стойност могат да ги превърнат в семейни реликви,предавайки се в поколенията.

  • Изумруд-камъкът на Клеопатра!

    Изумруд-камъкът на Клеопатра!

    Изумрудът е един от скъпоценните камъни на „Голямата четворка“ вклчваща още диамант, рубин и сапфир.

    Известен е на хората поне от около 4 хиляди години. Името изумрд произхожда от персийското „зумуруд“ и от там до нас достига през руското си название изумруд.

    изумруд

    Смарагд, другото име с, което е известен, произлиза от гръцкото „смарагдос“-зелен камък. Измрудът, казват познавачи, е в пъти по скъп от диаманта със същите размери.

    Историята на този камък, тръгва от Древен Египет.За пръв път находища от изумруд са открити около 2000-1500г.пр.н.е. по крайбрежието на Червено море.

    Добивът им стигнал до такива размери, че находището се изчерпало.

    По късно отделни късове изумруд са намирани на други места, но не в такъв мащаб като находището, известно като „мината на Клеопатра“.

    Според повечето специалисти, изумрудът дължи славата си на специфичния зелен цвят, който се „харесва на очите“. Още в древността забелязали вълшебното впечатление, което предизвиква изумрудът.

    „В сравнение с него никаква зелена вещ не е зелена:“.......написва древноримския писател Плиний Старши .
    Още с откриването на камъка, от него започват да правят украшения. Изумрудът присъствал във всички бижута на Клеопатра.Ювелирите в древен Египет смятали, че той единстен е достоен за красотата на кралицата.

    Очаквайте продължение...

  • Диаманта Кохинор - продължение

    Диаманта Кохинор - продължение

    През 1739г. Индия била нападната от владетеля на персите-Надир. Когато войските им влезли в Делхи, всички диаманти са били по местата, но окото на пауна липсвало.

    Една от бившите обитателки на харема, разказала на Надир, че Мохамед Шах смята диаманта за талисман и го крие в чалмата си. Тогава Надир предложил на победения в знак на мир и приятелство да разменят чалмите си.

    Така Кохинор се озовал при персите и тогава получил името си, защото като развил чалмата, Надир възкликнал „Планина от светлина“.

    През 1747г. шахът бил убит и заедно с диаманта, генерал Ахмад Абдали избягал в Авганистан където завладял трона и основал династия.

    След серия от преврати  един от наследниците на тази династия откупил свободата си срещу камъка.

    Така през 1849г.съкровищницата на Лахор паднала в ръцете на британските завоеватели.

    До диаманта първи се докоснал сър Джон Лоурънс,но той оцелял благодарение на слугата му, който го открил забравен в багажа му.

    На 2 юли 1850г. Кохинор бил предаден от шефа на Источно индийската  компания на кралица Виктория.

    Преди смъртта на кралицата диаманта е бил нейна лична собственост, а след нейния живот става част от Crown jewels.

    Виктория го е носила като брошка, но по късно кралиците са го носили като предно парче на короните си.

    Той е бил поставен в коронационната корона на кралица Мария през 1911г.

    През 1937г.бил добавен в короната на Елизабет, майката на настоящия монарх, кралица Елизабет 2.

    Остава в короната на кралицата майка и до днес, и е била изложена по време на погребението през 2002г.

    Днес диамантът Кохинор почива в Лондонската кула и се вади от там само за тържествени случаи.

  • Диаманта Кохинор

    Диаманта Кохинор

    Само богове и жени могат да носят диаманта Кохинор. Това е единственият скъпоценен камък в света, който не е бил продаван за пари. Според  легендата, мъж не трябва да притежава или да носи диаманта Кохинор, иначе най-прочутият скъпоценен камък в света ще погуби не само него,нощ е залее в кръв, хаос и нещастия цялото му царство.

    Смята се че, той е достоен само за богове и жени, които превръща в господарки на вселената. Откакто съществува, Кохинор разпалва огромни апетити и желания да бъде притежаван. Според индийското предание той се е появил преди поне 4 хилядолетия.

    На брега на р. Ямун било намерено бебе, в чиято шапчица бил скрит камъкът.

    В онези далечни времена диамантът бил необработен, жълтеникъв на цвят, не блестял, но тежал невероятните 800 карата.Станало ясно, че намереното дете е син на бога на Слънцето.

    Диамантът бил поставен на статята на Шива като трето око.

    Според по прозаично обяснение камъкът е бил изкопан в Индия през 56г. след Христа.

    В летописите Кохинор е споменат за първи път през1304г. когато негов притежател е раджата на Малва. През 1526г. той е открит сред съкровищата на Бабур—основателя на династията на моголите и потомък на Тамерлан.

    Брилянтът бил инкрустиран между пауните, украсяващи трона на владетеля.

    Моголите вярвали, че докато той е там, династията им ще просъществува. Те го пазели ревниво в продължение на 200 години.

    Очаквайте продължение...

  • Рубин Черния Принц

    Рубин Черния Принц

    рубин черен принцМноговековната история на този минерал е сложна и динамична. Вярва се, че в битката при Азенкур, инкрустиран кървавочервен рубин в шлема на Крал Хенри 5 осигрява победата на англичните над превъзхождащите ги числено французи.

    Този рубин носи името „ Черният Принц “ въпреки, че впоследствие бижуто се оказва не рубин а червен шпинел, който е монтиран върху императорската корона.

    Големият камък с розово червен цвят, с дължина 5см. и предполагаемо тегло 170 карата, някога е принадлежал на мавританския владетел на Гранада, после е бил взет от Крал Кастилим Педро и след това е бил предаден като подарък на англиския принц на Уелс.Английският Крал Хенри 5 го е носил като талисман на шлема си.

    В битката при Азенкур/25 октомври-1415/ от удара на херцог Алансонски, шлема на краля се разцепил, но нито краля, нито камъка са пострадали. Битката е спечелена от силите на Хенри и Рубинът на черния принц е спасен.

    Какво се случва с Рубина на черния принц по време на Английската общност-не е ясно, но се връща във владение на Чарлз 2 когато монархията е възстановена през 1660г.

    На коронация на Кралица Виктория през 1838г. тя бива увенчана с нова имперска държавна корона с 3093 скъпоценни камъка, включително шпинела монтиран в предната част.

    Рубина на черния принц заел почитно място в короната на Великобритания заедно с елмаза „Кох-и-Нур“, един от най-прочутите камъни.

  • Рубин на Тимур

    Рубин на Тимур

    На планетата има огромен брой скъпоценни камъни и изделия, направени от тях, поразителни в своята красота.

    Един от тях е известният „Рубин на Тимур“, именно под това име той е познат на жителите на Европа, а в източните страни се нарича „Почит към мира“.
    Както при много други бижута, и тук има много интересни загадки и объркване ,свързани с камъка.

    Например, не всеки знае, че всъщност „Рубинът на Тимур“ изобо не е рубин, а рядък минерал-шпинел.
    352-каратовият Тимур Руби е най-големият шпинел познат до сега. Факт е, че „Рубинът на Тимур“ с още три доста големи шпинели е използван за направата на огърлица, която директорите на Источноиндийската компания подаряват на кралица Виктория.

    Стойността и рядкостта на камъните са били толкова уникални, че още през 1851г.

    Компанията решава да не ги реже и ги използва в груб вид.

    Благодарение на този факт бижутерите по късно успяват да установят, че скъпоценната украса съдържа„Рубинът на Тимур“, който се е смятал за изгубен.

    Това било потвърдено от букви, изписани на камъка.
    Някога камъкът е бил собственост на източния завоевател Тимур. Той идва при него през 1398г. когато Тимур който познаваме като Тамерлан, пленява Делхи.
    След Тамерлан камъкът е бил собственост на много царе от различни персийски династии.
    Но историята с „ Рубина на Тимур“ не свършва до тук, защото на по - късен етап попада в ръцете на владетелите от Великата монголска династия. Един от тях, според надписа на камъка, е създател на Тадж Махал, известният Шах Джехан.

    Тогава „Рубинът на Тимур“ е взет от войниците на Източноиндийската компания. Това се случва през 1849г. в Лахор и между другото, камъкът по това време не е бил идентифициран. Дълго време се съхранява в съкровищницата на Великобритания, докато надписите, оставени върху него от собствениците му, не бъдат проучени от бижутери. И така и цялата истина се разкрива.

    Носят се слухове, че рубинът на Тимур е продаден на известен Куветски шейх на име Насер ал Сабах и вече не е собственост на британската корона.

1-10 of 232

Страница:
  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. ...
  7. 24