Fortuna Blog

  • Сапфирът - Кралският камък - продължение

    Сапфирът - Кралският камък - продължение

    На остров Шри Ланка се срещат и сапфири, които притежават ефекта „котешко око“ . Именно на този остров е намерен един от най-големите сапфири в света с тегло 19кг.

    сапфир

    Когато бъдат открити сапфири с големи дори изключителни размери на тях, както и при диамантите, се дават имена. Най-известните наименовани сапфири са „Звездата на Азия“/330 карата/, „Сапфирът „Рокфелер“/62,64 карата/, който е монтиран върху диамантен пръстен. През 1934 г. Рокфелер го закупува от индийски махараджа.

    Една от главните особености на сапфира е богатата цветова палитра. Друга особеност е явлението астеризъм. Благодарение на този оптичен ефект в центъра на някои сапфири могат да бъдат различени очертания на шестлъчева или дванадесетлъчева звезда. Това се дължи на наличието на финни рутилови нишки, пресичащи се под ъгъл 120 градуса. Такива сапфири се наричат звездни.

    Най-големият звезден сапфир е открит в Бирма през 1966 г. и масата му достига 63000 карата. Синият сапфир често е наричан „скъпоценният камък от небето“, защото отразява палитрата от нюанси от небето. Срещат се също така и розови сапфири, които рядко надвишават 2 карата. Качествените сапфири с този цвят имат висока стойност. Зелените, жълти и двуцветни сапфири имат своя чар и съответстващата им немалка цена. Водещите бижутерски къщи използват сапфирите за вграждане както в отделни бижута, така и в цели колекции.

    При отбелязването на 160-тата годишнина от създаването на бижутерска къща „Cartier“в Русия е открита изложба, която показва емблематичните бижута на фирмата акцентиращи върху сапфирите. Сред тях са колието „Tutti Frutti, изработено от платина, бяло злато, сапфири, рубини, изумруди и брилянти-по специална поръчка за Дейзи Фелоус. Брошката наречена „Пантера“ /1949 г./ Изработена от платина, бяло злато и сапфири с общо тегло 152,35 карата е притежание на херцогинята на Уиндзор. Бижтата със сапфири са не само допълнение към визията,но и показател за изискан вкус.

    С този скъпоценен камък блестят много филмови звезди, кралски особи и популярни личности от обществения живот. В Древен Рим, пръстени със сапфир са можели да притежават и носят единствено жреците от храма на Юпитер. Според древните гърци това бил камъкът на Аполон.

    В страните от Изтока сапфирът бил наричан „талисман на мъдрите“. Индийците вярват, че сапфирът е един от мистичните камъни и дарява притежателя си със здраве, богатство, щастие и божествена подкрепа.

  • Сапфирът - Кралският камък

    Сапфирът - Кралският камък

    Познат още от дълбока древност, преминал изпитанията на времето, сапфирът е неотменен скъп камък в съвременното ювелирно изкуство. Предпочитан е от различни поколения, инкрустиран както в разкошни бижута с ренесансов привкус за специални поводи, така и в нежни, семпли, ежедневни бижута.

    сапфирът

    Отлично се съчетава с бяло и жълто злато, както и с платина. Със сапфири са украсявани короните на крале и царе и за това бива наричан кралски камък. Едни от най-известните и най-стари познати камъни „Свети Едард“ и „Сапфирът на Стюарт“ украсяват короната на Британската кралска фамилия. Известен е и пръстенът с диаманти и сапфир, който Наполеон Бонапарт подарява на Джозефина.

    Много хора свързват сапфира с венчалния пръстен на принцеса Даяна, който сега краси ръката на принцеса Кейт Мидълтън. Този пръстен вече се е превърнал в символ на стил и продължава да бъде популярен сред всички любители на ювелирното изкуство. Синият цвят на сапфира символизира стабилност и надежност, счита се, че засилва връзката между подаряващият и този, за когото е предназначен. Ето защо много жени го предпочитат като камък за своя годежен пръстен. Сапфирът е разновидност на корунда, минерал, разпространен по всички континенти.

    Това е вторият по твърдост скъпоценен камък след диаманта. Интересно е, че сапфирите от различни находища притежават свои уникални цветове По този признак, специалистите могат да определят произхода на камъните дори с невъоражено око. Най-старото находище на сапфири се намира на остров Шри Ланка и за това не е чудно, че жителите са го определили като свой национален камък.

    Визитната картичка на Шри Ланка станали корундите с наситено син цвят, но едновременно с това единствено на острова се срещат жълти и оранжево-розови сапфири известни с наименованието Падпараджа/лотосов цвят/ Цветът, легендарността и екзотичното име, прави Падпараджа един от най-скъпите скъпоценни камъни. Цената на натурален камък, който не е подложен на термична и химична обработка за подчертаване на цвета, започва от 5000 долара за 1 карат, като крайната цена може да достигне 30000 долара за карат.

    При този вид сапфир рядко се срещат двукаратови образци, а по големи от карата се считат за колекционерски. Най-големият известен сапфир Падпараджа е изложен в Историческия музей в Ню Йорк и е с маса 100,18 карата.

    Очаквайте продължение...

  • Древнобългарското ювелирно изкуство - продължение

    Древнобългарското ювелирно изкуство - продължение

    Много често в пафтите са се слагали и скъпоценни камъни, които били сини или червени. Естествено пафтите били по-скъпи, ако имали повече злато и сребро. Най-скъпи обаче били тези пафти, които са филиграни.
    българското ювелирно изкуство-пафти

    Освен по пафтите, имало и злато и сребро по самите колани. Така коланът сам се превръщал в бижу. Рядко коланите са били изцяло златни, най-често са ги изработвали от сребро и са имали само златни елементи.

    българското ювелирно изкуство

    Орнаментите по тях изобразявали слънце, звезди и били направени като дантела или във формата на цветя.

    Към носията се е носил и прочелник, който се слага на челото и се е захващал за забрадката. Най-често сребърните и златните елементи по него са описвали цветя или дървета. Изработвали са се чрез коване на металите и гравиране.

    българското ювелирно изкуство

    Макар и да имало златни гривни и колиета, предимно бижутата в миналото са били с някаква функционалност. Примерно сребърните и златни игли за коса е трябвало да захващат косата и забрадката. Под главата са се носели и подбрадници, които са били символ за богатство.
    българското ювелирно изкуство

    Когато се вгледаме в обеците, които са се носили, ще забележим, че моделите са предимно висящи и големи. Огърлиците също са били по-скоро мащабни, отколкото нежни и деликатни. При тях вече не са рядкост тези, изработени от злато. Дори има модели, които наподобяват днешните чокъри, стегнати са по врата и от там се спускат надолу с множество висулки.

    българското ювелирно изкуство

    Други много често използвани бижута са били брошките. Те са се закачали по дрехите и са представлявали атрактивно допълнение към ежедневните дрехи. Предвид сравнително малките им размери, са се изработвали от злато със скъпоценни камъни и са представлявали птици и цветя.

    Друга разлика със съвременните бижута е и начинът на надписване на пръстените. Днес, пръстените и сватбените халки се надписват отдолу, вътрешната страна на метала. В миналото надписите са били отгоре на видимата страна, често точно по средата, за да са ясно разчетими.

  • Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи

    Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи

    Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи. От особено важно значение е прочутият български филигран. Красивите изделия, изработени с тънка златна, сребърна или медна нишка, подобни на дантели, се продавали чак в Персия, където филигранът бил известен с името “Муза-И-Булгар”.
    Древнобългарското ювелирно изкуство
    Днес  той може да бъде видян по коланни украси, апликации, украшения, огърлици, бижута, обици, катарами и колани, където участват и скъпоценни камъни, умело вплетени от талантливите ръце на неизвестния майстор. По отношение на паралелите е интересно да се проследи и т.нар. “зверинен стил” в българското ювелирно изкуство. Той присъства на една широка територия по картата на Евразия – от Китай и Тибет до Източна Европа и очертава пътя на древните българи от изток на запад.

    Определено златните и сребърните бижута не са нещо, което току що е навлязло в бита и културата ни. Всеки народ си има специфични бижута, които са част от историята му. В България, златните и сребърни бижута са били част от народната носия, макар и да са се слагали предимно по празници.

    Пловдив е един от българските градове, който е запазил духа на този занаят. Този древен град  служи за пример как трябва да се съхранява историята на занаятите, включително и бижутерството. В Регионалния археологически музей Пловдив могат да се видят накитите и бижутата на местното население. Освен там, старинни бижута има и в Регионалния етнографски музей.

    Какви са били бижутата в миналото?

    Както вече споменахме, бижутата са били част от народната носия - сребърни и златни пафти, колани, гривни и др. Ако разгледаме тракийските носии, те се отличават с ризи от бял памук, сукман и гайтан. Бялата риза е била с множество орнаменти, сукманът обикновено е бил червен с черна бродерия и на него се е слагал черен гайтан. Задължително, жените носели и колан със сребърни или златни пафти.

    Пафтите са били едни от най-масивните бижута, които жените носели. Някои от тях били изработени от комбинация от злато и сребро, а някои само от злато или само от сребро. Най-често орнаментите им били релефни и изобразявали слънце, цветя или различни животни. 

    Пафти са се носели от най-стари времена не само в Пловдив, ами навсякъде по нашите земи. Много красиви са онези, които са в кръгла форма и изобразяват някаква сцена - примерно раждане, годеж или сватба.

  • Скандинавските Кралски бижута

    Скандинавските Кралски бижута

    В навечерието на коледните празници обръщаме поглед към далечна Лапландия в очакване на красиви подаръци от сгушената в сняг северна земя. Eто как не можем да минем без да отбележим величието на сканиваските Кралски бижута.

    В днешното издание ще ви разкажем за една забележителна норвежка кралица.

    Много се знае за кралица Мод и все пак в България тя остава непозната. Миналата година се навършиха 150 години от рождението й, което в Европа беше отбелязано с изложби и събития. Кралица Мод е деря на кралица Александра, а кралица Виктория е нейна баба. Мод е първата кралица на Норвегия, която е и кралица на Дания и Швеция. За да придобиете представа за мястото й, тя е била избрана да управлява редом до съпруга си, крал Хаакон VII. По време на коронацията си, тя носи не само кралска корона, но и скиптър, и жезъл. Нейният паметник днес се намира пред двореца в Осло.

    Пристигайки в Норвегия, Мод носи със себе си значително количество бижута и скъпоценности. Но един особено ценен предмет от колекцията й, остава в историята – тиара с перли и диаманти, подарък от родителите й. Това бижу е много харесвано и известно и е познато като „Перлената тиара на кралица Мод“.

    Когато кралица Мод се жени за принц Карл през 1896 година, тиарите не са това, което са в момента – само за държавни приеми, събития и височайши сватби. Нейната снаха, кралица Мери на Великобритания, е носела тиара всеки ден на вечеря. Тиарите са били търсени и много популярни сред аристокрацията.

    Тиарата на кралица Мод е известна подобно на „Великденското“ яйце на Фаберже. Не толкова заради стойността й, колкото заради загадката, която я съпътства. За разлика от яйцето обаче, се знае чудесно как изглежда – диадема от диаманти и перли в рамка от бяло злато и платина. В центъра й има голям троен елемент с издигащи се извивки, много модерни за времето си. Но периферията на тиарата с малки перлени „капчици“ е традиционна. Не се знае кой я е изработил. Тя се превръща в любимата тиара на Мод, именно заради комбинацията между модерно и класическо. Тиарата е толкова харесвана, че сестра й, принцеса Виктория, я взима назаем за коронацията на баща им.

    През есента на 1938 година Мод заминава за Лондон, за да се лекува. По неизвестни причини взима със себе си и повечето от бижутата си. Умира от сърдечна недостатъчност през ноември 1938 година, така че колекцията й скъпоценности остава в Лондон, което се оказва голям късмет, защото скъпоценностите остават извън обсега на Хитлер, който окупира Норвегия. Ето защо крал Хаакон решава да не връща веднага бижутата в Норвегия, а да ги съхранява на тайно място във Великобритания.

  • Дванадесетте скъпоценни камъка - продължение

    Дванадесетте скъпоценни камъка - продължение

    Сапфирът е един от дванадесетте камъка, украсяващи Небесния Ерусалим, описан в Апокалипсиса. Той е символ на спасението и окончателното помирение на хората с Бога. Този камък разпалва пламъка на творчеството, засилва емоционалната интелигентност, стимулира жаждата за знание и укрепва паметта.

    Събужда съзнането за развитието на висшата духовност и дава вътрешна концентрация, особено по време на молитва. Затова едно от имената му е "камък на монахините". Привлича, концентрира и предава на притежателя си космическата енергия, което се усеща особено силно при медитация. Най-силни в това отношение са звездните сапфири.

    Персийски мит твърди, че Майката Земя почива върху гигантски син сапфир, а небето е неговото отражение.

    Друга персийска легенда разказва, че скъпоценният камък е роден от последната капка амрит - магическият еликсир на безсмъртието или млякото на богинята на Живота. Една от християнските легенди смята, че е вкаменен отблясък от Витлеемската звезда. Според юдейски източници 10-е Божи заповеди, които Господ дал на Мойсей, били върху плочи от сапфир.

    Основните камъни на градската стена бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък – с яспис, вторият – със сапфир, третият – с халцедон, четвъртият – със смарагд, петият – със сардоникс, шестият – със сардер, седмият – с хризолит, осмият – с берил, деветият – с топаз, десетият – с хрисопрас, единадесетият – с хиацинт, дванадесетият – с аметист. А дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: всяка порта беше от по един бисер. Улиците на града – чисто злато като прозрачно стъкло. Храм в него не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.

  • Дванадесетте скъпоценни камъка

    Дванадесетте скъпоценни камъка

    С наближаването на Християнските Празници обръщаме поглед към прекрасните скъпоценни камъни и техният път от Библейските времена до днес.

    Още от древността скъпоценните камъни и приложението им в украшенията, бижутата и предметите присъстват бита и живота на човечеството.

    Библията споменава скъпоценните камъни и магическите им свойтва. Те са били ценени във всички времена и от всички народи. Някои изследователи са изчислили, че в светото писание се споменават 31 скъпоценни камъни.

    Дванадесет от тях заемат специално място в Библията, като често ги наричат „сакрални камъни“, защото символизират 12-те основи на Небесния Ерусалим, отговарят на дванадесетте апостоли, 12-те зодиакални знака и съответно 12-те часа в денонощието, 12-те Израилеви племена.

    Те се изброяват 2 пъти в Библията в Стария и Новия Завет. Първият път е във връзка с Нагръдника на първосвещенника Аарон.
    Върху всеки камък е написано името на едно от Израилевите племена.

     

    Указанията за нагръдника заемат почти цялата 28 глава от "Изход". 28: “... 16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк; 17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд: това е първи ред; 18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз; 19. трети ред: опал, ахат и аметист; 20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезда.”

    После се уточнява, че камъните трябва да бъдат дванадесет според броя на синовете на Израиля, според техните имена и на всеки трябва да бъде издълбано като на печат по едно име на дванайсетте колена.

    И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна.

    Като Символ на спасението се споменава сапфир.

    Очаквайте продължение...

  • Къде се намира най-известната колекция от големи обработени аметисти?

    Къде се намира най-известната колекция от големи обработени аметисти?

    Тя се съхранява в Британския музей и обхваща три камъка, като масата на най-големия от тях е 343 ct. Той е открит в Бразилия, а ювелирите са му придали овална форма. Другите два камъка с маса съответно 75 ct и 90 ct са открити в Русия. Сериозните колекционери се стремят да се сдобият с аметистови кристали от различни находища, защото всички те се отличават по цвят и характеристики. „Deep Siberian“ / наситен сибирски аметист/се добива в Северен Урал, Шри Ланка и Южна Америка.

    Отличава се с наситен виолетов цвят със задължителни оттенъци на синьо и на червено. Това е и най- скъпият естествен аметист. Изключително ценни и с високо качество са аметистите, добивани в Мексико. Те са тъмни и с интензивен лилав цвят. Високо се ценят и аметистовите кристали, заобиколени от прозрачен или бял кварц.


    Защо е толкова желан от бижутерите?
    Благодарение на красивия си цвят аметиста е извоювал заслужена популярност сред ценителите на красиви бижута от цял свят. Голяма роля за неговата известност имат бижутерите, които го използват за своите шедьоври. Често аметистите биват комбинирани със смарагди и брилянти, както и с други цветни скъпоценни и полускъпоценни камъни в скъпи бижута. Така в едно бижу могат да бъдат съчетани аметист с топаз, гранат и цитрин. Цветът на аметистите е в хармония със сребро, злато и емайл с различни цветове. Особено ефектни са в обков с топлия цвят на жълтото злато. Прозрачността на камъка се разкрива отлично в разнообразни форми и шлифовки.


    Кои са най-редките разновидности на аметиста?
    Зелената и по-рядко срещана разновидност на аметиста /празиолит/ също добива голяма популярност. Ефектно се съчетава с бяло злато, а благодарение на неутралния си цвят може да се комбинира с топази и наситено оцветени лилави аметисти. Аметистът Шеврон е красива разновидност на лилавия аметист, отличаващ се с контрастен бяло-виолетов рисунък. Кварцът е кристал, разпространен повсеместно, а цитринът – жълтата негова разновидност – е рядкост.
    Любопитна особеност е, че модата по отношение на цитрина се променя не толкова година след година, колкото до голяма степен има географска зоналност.

    Така например прави впечатление, че в топлите райони на Южна Европа, средиземноморското крайбрежие на Африка, азиатските тропични и субтропични райони клиентите проявяват интерес и търсят предимно карамелено жълти цитрини с винен оттенък / т.нар. вид „Мадера“ /, оформени като кабошони, докато в страните с умерен и студен климат предпочитанията са насочени към камъни, чиито цвят е едва забележим и се дължи на проблясъците от шлифовката.


    Истински ценни и скъпи са тези цитрини, които по качество и цвят наподобяват на топазите. От наситеността на цвета зависи стойността на камъка. Жълтите и зелено-жълтите камъни без дефекти, са признати за най-висококачествените от ювелирите. В природата много рядко се формират многозонални кристали, които да съчетават в себе си едновременно свойствата на два минерала.

    Такъв е аметринът – кристал, комбиниращ в едно аметист и цитрин. Оцветяването му може да варира от различни оттенъци на жълтото, през прасковени, люлякови и виолетови цветове.

  • Аметист

    Аметист

    Аметистът е най-ценният, красив и привлекателен кристал от групата на кварца. Цветът му варира от нежно виолетов през тъмно виолетов до пурпурен. Обикновено оцветяването на камъните е неравномерно. Бледите цветове понякога се наричат „Rose de France“ и често са били вграждани във викторианските бижута.

    аметист

    Спред легендата, древните гърци вярвали, че аметиста е кръстен на красивата нимфа Аметио, която била полюбена от бога на виното Дионис. Но Аметио била влюбена в овчара Сирикос и отхвърлила любовта на Дионисий. Обиденият бог преследвал нимфата и се опитал да я прегърне. Аметио повикала на помощ на Артемида, и за да я спаси от Дионисий тя я превърнала в камък.

    аметист
    Хората са открили красотата на аметистите още от времето на Древен Египет. В Древен Рим и Гърция от аметисти са били изработвани геми, камеи и печати, а в Китай камъкът е намирал приложение при изработката на флакони и бижутерийни кутийки. Римляните са наричали аметистите „благословенни камъни“ и вярвали,че могат да допринесат за успеха и благоприятния изход в сложни житейски ситуации.


    През Средновековието в Европа аметистът е бил по-скъп от диамант,а свещениците са го предпочитали за украсата на религиозни символи и церемониални одежди. Така получил името „апостолски /епископски/ камък“.

    Кръстоносците продължили традициите, окачвайки аметистови кристали на броениците си. Съществува легенда, че закрилникът на влюбените Свети Валентин е притежавал пръстен с аметист с изображение на Купидон.


    От стари времена моряците носят аметисти, за да си осигурят безопасно плаване, войниците носели амулети, за да ги предпазват от раняване.
    В наши дни се е запазило вярването, че аметистът е символ на трайното семейно щастие, дълбоката привързаност и преданост. В някои държави съществува обичай младоженецът да подарява на булката аметист във формата на сърце, което е обковано със злато и сребро, то той ще донесе на младоженците благословия, щастие и спокойствие в живота им до края на техните дни. Прекрасен подарък за 6-тата годишнина от сватбата!

    Аметистът е подходящ подарък и за хора, занимаващи се с бизнес, тъй като носи успех и просперитет в тази сфера.
    Аметистът се свързва със зодиакалните знаци Риби, Дева, Водолей и Козирог.
    Очаквайте продължение...

  • Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията! - продължение

    Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията!- продължение

    Дълга е историята на едно от най-грандиозните произведения на изкуството, която продължава и до наши дни-Кехлибарената стая.

    Тя била изработена по заповед на пруския крал Фридрих Вилхем 1 за 8 години от датския резбар Тусо. Представлява сложна композиция от 8 платна с обща площ 55 квадратни метра.

    Изключителната и стойност е свързана не само с качеството и количеството на използвания кехлибар, но и с уникалната по сложност и майсторство изработка. Кехлибарът се отличава с голямо разнообразие на цветове и нюанси-повече от 250. Цветовото разнообразие се дължи на всевъзможни включения с различен произход.

    Частици от водорасли, различни треви и почва, допринасят за зеленикавите отенъци, а наличието на въздушни мехурчета го правят по светъл. Класическият цвят е слънчево меден. Това е цветът на балтийският кехлибар, но отенъците му са изключително много-от безцветно до черно.

    Червените и вишневи кехлибари са разпространени предимно в Азия, където представителите на някога господстващите династии носели големи кехлибари, които с цвета и блясъка си напомняли рубини.

    Белият цвят на някои кехлибари е преди всичко зрителна илюзия. В действителност цветът е жълт, но с твърде много въздушни и водни мехурчета, които променят първоначалния цвят. Синият кехлибар е с най-голяма твърдост и е изключително рядък, поразително красив и необичаен.

    Среща се в Доминиканската република, Никарагуа и Мексико. На светлината цвета му е нежно син, а при слабо осветление става наситен.

    Синият тропически кехлибар фосфоресцира благодарение на съдържанието на примеси от вулканична пепел. На светлината тези камъни са жълти, а отразяващата им повърхност придава царствено синьо сияние.
    „Кехлибарът е като капсула на времето, направена и поставена в земята от самата природа“, казва Дейвид Федерман.

1-10 of 260

Страница:
  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. ...
  7. 26