Fortuna Blog

През 1961г. се заснема най-скъпата за времето си холивудска продукция „Клеопатра“, в която главната роля е поверена на Елизабет Тейлър. На снимачната площадка тя се запознава със своя екранен партньор Ричард Бъртан, чиято актьорска кариера до този момент се колебае между върхове и падове. Тогава той е щастливо женен баща на две деца. Романът му с Елизабет Тейлър, започнал като мимолетно увлечение продължава в 10-годишен брак – най-дългият в живота на Елизабет Тейлър. За това време те участват в 7 съвместни филмови проекта, върхов от които се оказва „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, за ролята си в който Елизабет Тейлър получава „Оскар“.

В книгата си „Моят роман със скъпоценностите“ Елизабет Тейлър пише : „ Несъмнено едно от основните преимущества на ангажимента ми в „Клеопатра“ в Рим беше магазинът на Bvlgari.“

Запознат със слабостта и преклонението на Елизабет Тейлър към красивите и изящни бижута,Ричард Бъртан поискал ръката и сърцето на актрисата не с традиционeн годежен пръстен,  а с уникален  медальон-брошка с 18,6- каратов фасетиран изумруд с брилянти, изработен именно от италианската ювелирна къща Bvlgari. Бъртан обичал да се шегува, че единствената италианска дума, която Елизабет Тейлър знаела е Bvlgari. В деня на сватбата им през 1964г. актрисата получила като подарък и изумрудено колие. Съвсем скоро личността на актрисата и нейните персонажи започнали да се отъждествяват с изумрудения разкош и сияние.

През годините комплектът бил допълнен от обици, пръстен и гривна. Впоследствие се сдобил и със собствено име „ The Grand Duchess Vladimir Suite“ поради изключителното му сходство с дореволюционните украшения на руската аристокрация и Владимирската тиара,която към настоящия  момент e притежание на английското кралско семейство.

Повече от 269 ювелирни украшения са били притежание на една от най-известните и скандални актриси на Холивуд  за всички времена – Елизабет Тейлър. Исторически, легендарни,  епохални са бижутата в тази впечатляваща колекция, будеща възхищение и завист.

Украшенията , притежавани от Елизабет Тейлър могат да бъдат определени като истинска съкровищница, забележителни както с каратите си, така и с невероятни истории  за интриги, страсти, капризи, безразсъдства и любови.

Брошката „Принцът на Уелс“ е останала в историята и в света на ювелирното изкуство като символ на любовта, за която не съществуват ограничения. Изработена по проект на престолонаследника на Великобритания Едуард VIII, тя е оформена като три пера, обсипани с диаманти, издигащи се над златна корона – негов хералдически знак.

През 1935г. бъдещияят крал я дава като годежен подарък на любимата си жена  Уолис Симпсън – разведена американка със съмнителна репутация.

Правителството и народът на Великобритания категорично се противопоставили на такъв неравностоен съюз. Така на 11.12.1936г., няколко месеца преди коронацията, за първи и единствен път в историята на Англия, бъдещият крал се отказал доброволно от престола, за да се ожени през 1937г. за Уолис Симпсън. Това събитие се превърнало в световна сензация, а бившият престолонаследник – в „Човек на годината“. След абдикацията Едуард VIII и Уолис Симпсън получават титлите херцог и херцогиня на Уиндзор и се установяват във Франция.

Елизабет Тейлър и Ричард Бъртан били част от приятелския кръг на аристократичното семейство и споделяли обща страст към стойностните украшения. Знае се, че Ричард Бъртан многократно е искал позволението на херцога на Уиндзор да направи копие на брошката за своята съпруга, но така и не получил такова.

След смъртта на Уилис Симпсън, през 1987г. брошката „Принцът на Уелс“ е сред многото ѝ украшения, предложени на аукцион от Sotheby’s, а Елизабет Тейлър я закупува, предлагайки баснословна сума, която никой от останалите участници не успял да надхвърли.

Така брошката „Принцът на Уелс“ се превръща в поредното забележително украшение, притежание на актрисата и първото, закупено лично от нея.

Открит през XVIII век в югозападната част на Китай – провинция Хунан, хризантемният камък е считан за символ на небесната хармония и непреходната красота – върху черната каменна повърхност  разцъфтяват бели хризантеми, неподвластни на времето.

Въпреки, че не може да бъде отнесен към групата на скъпоценните и полускъпоценните камъни, хризантемният камък е красив декоративен камък и привлекателността му е съсредоточена в неговата уникалност. Природата е създавала изтънчената му красота в продължение на векове. Според мнението на специалистите минералите от този вид са се формирали преди повече от 200 милиона години.

Черно-белият минерал  съдържа  гипс, глина, доломит, лимонит и много други елементи, включително злато и сребро.

Във вътрешността му лъчисто са разположени плътни кристали калцит, целестин или андалузит, които със своя рисунък наподобяват цвят на хризантема, откъдето идва названието на минерала. Средният размер на „цветчетата“ е 5 - 8 см в диаметър, а най-големият известен до този момент „цвят“ е с диаметър около 50 см.

Майсторите - резбари обработват камъните с различни инструменти, за да очертаят релефно листчетата на цветовете и да придадат блясък и завършеност на изделията, а най- изкустните от тях изработват цели композиции с митологични  или религиозни сюжети.

Така природният феномен в съчетание с  источната мистика , сръчността на човешките ръце и фантазия разкриват неподправената вечна красота на каменните цветя.

Бенитоит или наричан още калифорнийски скъпоценен камък.

Отнасящ се към групата на изключително рядко срещаните природни минерали, бенитоитът е един от най-високо оценяваните колекционерски и ювелирни камъни. Познат на малцина, този скъпоценен камък практически не може да бъде открит в ювелирните магазини, но ако това все пак се случи, стойността на изделията би била фантастична.

В далечната 1906г. в окръг Сан Бенито – Калифорния били открити особен вид сапфири, които се характеризирали с малки размери, дипирамидална структура и богата палитра от нюанси на синия цвят. С течение на времето при различни изследвания било установено, че новият вид сапфири съвсем не са корунди, твърдостта и масата им са сравнително ниски и притежават свойството луминисценция. Така станало ясно, че това са съвършенно нови и уникални камъни, напълно непознати за гемолозите и минеролозите.  Минералът е наречен бенитоит на името на първото и единствено / до този момент / промишлено находище, а към настоящият момент щатът Калифорния се е превърнал в монополист в добива на скъпоценния камък.

В природата бенитоитът се среща във вид на малки плътни кристали с дипирамидална форма, толкова необичайна в света на минералите, че практически е невъзможно да бъде объркан с други камъни. Скромните  размери се компенсират от изобилие на сини нюанси, неравномерно разпределени в дълбочина, като повърхностния слой обикновено е с по-наситено оцветяване в сравнение с вътрешните.

Специфичният колорит позволява при фасетиране камъните да придобият впечатляваща и неповторима визия. Изключително рядко могат да бъдат открити и безцветни или синьо-червени кристали. И впреки, че ограничени количества на минерала са открити в американския щат Тексас и в Белгия те са с ниско качество. Най-големият открит до момента кристал бенитоит се съхранява в Смитсъновия институт и е с маса 7,83 карата.

Сега бенитоитът е включен в списъка на 10-те минерала, изключително рядко срещани в природата, а интересът към него и търсенето му на световния ювелирен пазар многократно надхвърля предлагането и това неминуемо се отразява върху неговата стойност. Бенитоитът е толкова рядък, че са описани случай на подправянето му с не по-малко скъпите и ограничени като ресурс танзанит и син сапфир.

Йолит - пътеводният камък на викингите.

Далеч преди Великите географски открития викингите владеели бурното море, открили средство, позволяващо им  да определят положението на слънцето на небосвода дори при плътна облачност и гъста мъгла. Това били синьо-виолетови камъни, притежаващи свойството да променят оцветяването си в зависимост от ъгъла на падане на светлината.

Дълго време тези камъни били известни сред народите от Стария континент като „камъните на варварите“,а през XIX век получили официалното си название иолит и днес  намират приложение както в ювелирното изкуство, така и при изработването на прецизни навигационни уреди за нуждите на корабоплаването и авиацията.

Като правило кордиеритът е прозрачен безцветен минерал, а иолита – неговата цветна ювелирна разновидност. В миналото използван за изработката на различни украшения, днес той е малко познат за масовия потребител. Отличава се със синьо-сивкав до синьо-виолетов цвят с медни и златисти оттенъци. Лесно може да бъде объркан със сапфир или с танзанит, но е по-мек от първия и с по-голяма маса от тази на втория.

Визуалното му сходство със скъпоценните камъни позволило иолитът да бъде използван като материал за тяхната имитация, откъдето идват и названията „воден сапфир“ и „лъжлив сапфир“. От друга страна структурата му е близка до тази на нефрита и в страните от Изтока е популярен като син нефрит.

Камъни иолит с ювелирни качества  се добиват в Норвегия, Мадагаскар, Шри Ланка, Непал, Бразилия и Индия. В Северна Норвегия се разработват находища с камъни с изключително големи размери, като някои от тях могат да надвишат 12 см. Подобни находки има и във Финландия и Швеция, но те не са с промишлено значение.

Иолитът е минерал, който лесно се поддава на обработка и не се повлиява от високите температури. Подобно на брилянтите същинската му ювелирна красота се разкрива едва след  правилното оформяне и фасетиране на камъните като се съблюдават точно определени пропорции. Макар и рядко се откриват плътни иолити, притежаващи ефекта астеризъм и те биват оформяни като кабошони.

Иолитът се инкрустира както в дамски, така и в мъжки украшения и аксесоари. Сходството му с едни от най-стойностните скъпоценни камъни позволява да бъде стилно допълнение както в деловото ежедневие, така и при официални поводи.

Червен берил - звездата с непретенциозното име.

В природата съществуват толкова редки скъпоценни и полускъпоценни камъни, че описанието им трудно може да бъде открито в научни трудове и гемологични справочници. Един от тях се е превърнал в ценен обект на търсенията на колекционери и ювелири – митичният червен берил, познат още с твърде оспорваните названия биксбит и червен изумруд.

За кратко време привлякъл вниманието на гемолози, колекционери и ювелири от цял свят, червеният берил  се е превърнал в  емблема на американския щат Юта и  истинско съкровище на САЩ. Заема  челното място в списъка на десетте най-редки  природни минерала, а ярката му красота е неоспорима.

Този минерал не може да бъде видян в елитарните колекции на водещите ювелирни брандове, а на аукциони попада веднъж на няколко години.

Червеният минерал е близък родственик на изумруда и аквамарина, тъй като се отнася към групата на берилите. Най-често цветът му наподобява зряла малина, въпреки че като еталон за красота и ценност е възприет наситения червен цвят със синьо-индигов оттенък. През 2006 година Асоциацията на ювелирите официално признава червения берил за най-редкия скъпоценен камък в света.

Червеният берил се добива единствено в САЩ – щатите Юта и Ню Мексико, а количеството на откритите камъни е толкова оскъдно, че директно попадат в частни колекции. От тоновете изнесена руда се добиват едва около 0,50 карата червен берил, подлежащ на обработка. Болшинството от камъните са с маса 0,15 – 0,25 карата, поради което екземпляри с маса 2-3 карата се считат за огромни. Най-големият открит до момента кристал червен берил е с маса 54 карата, а най-големият фасетиран камък – с маса 8 карата.

Висококачествените червени берили могат да бъдат объркани с рубини. Единствено включенията, характерни и допустими за берилите се явяват тяхна отличителна достоверна характеристика.

До неотдавна червеният берил представлявал интерес за действително заможни и фанатизирани колекционери, но все повече ценители на ювелирното изкуство предпочитат да притежават украшения с редки скъпоценни камъни и са готови да заплатят баснословни суми за тях, а червеният берил се нарежда на едно от челните места в това отношение.

Бижута със червен берил можете да закупите от магазини Фортуна в градовете София и Пловдив.

Жизнерадостен и строго аристократичен, напомнящ изумруд, но много по-достъпен, хризолитът се нарежда сред най-популярните полускъпоценни камъни на световния ювелирен пазар. Наричан „вечерен изумруд“ и „златен камък“, той е събрал в себе си светлината на пролетното слънце и зеленината на младата трева. Другите му названия синоними са комерсиалното оливин и предпочитаното от ювелирите – перидот.

Египтяните, гърците и римляните успяли да оценят по достойнство ювелирните качества на полускъпоценния камък. В своята „Естествена история“ Плини Стари описал находището, от което в зората на новата ера се добива скъпоценният камък – остров Зебергед  в Червено море. Днес са определяни от специалистите като едни от най-висококачествените полускъпоценни камъни. Камъни хризолит са откривани при археологични разкопки в Александрия, околностите на Йерусалим и на територията на някогашните древногръцки полиси. Кръстоносците пренасяли красивите камъни, плячкосани в походите на територията на Европа.

На дневна светлина минералът е яръко златисто – зелен, а със залезът на слънцето и настъпването на нощта придобива плътен изумрудено зелен цвят. Тази му особеност станала причина в продължение на векове да бъде наричан „камък на промените“.

Хризолитът е един от малкото минерали, съществуващи в природата само в един цвят, което е повод да бъде считан за рядък. Жълто-зелените оттенъци зависят от концентрацията на примесите на желязо, магнезий и никел.

Хризолит за ювелирни цели се добива в Австралия, Бразилия, Пакистан, Мианмар и Танзания. Най-големите известни камъни на минерала са част от колекции в различни музеи по света. В Смитсоновия институт във Вашингтон се съхранява хризолит с маса 310 карата, открит на о. Зебергед и хризолит с маса 287 карата, открит на територията на Мианмар. В Елмазния фонд на Русия е намерил място един от най-известните камъни – хризолит с маслинено зелен цвят и маса 192,75 карата. Според непотвърдена теория на историците това може да е историческият „изумруд на Нерон“, през който императорът наблюдавал горящия Рим.

Традиционно хризолитът се оформя в брилянтен шлайф или като кабошон. За да подчертаят цветовата специфика на камъните, ювелирите отдават предпочитание на жълтото и розовото злато. Запазва се тенденцията при изработването на златни украшения да се съчетават цветни полускъпоценни камъни. Тя позволява хризолитът да се комбинира с аметисти, цитрини, розов кварц и перли, което подчертава яркият им и позитивен характер.

Бижута с хризолит може да закупите от магазини Фортуна, в градовете София и Пловдив.

Някога, в апогея на своето величие, зулуските племена отдавали култова почит на бледо зелени камъни с меко завладяващо сияние. Те били символ на домашното и родово благоденствие, а за шаманите - средство за постигане на пророчески съновидения. С колонизирането на африканския континент традициите и вярванията на местното население постепенно  започнали да замират и заедно с тях мистичният камък потънал в забвение.

Известен в Азия като гроздовидно жаде, в Африка като топчест изумруд, в Австралия като слънчево жаде, сред минералозите и гемолозите като аделит и чилтонит, пренитът е малко познат и рядко срещан на световния ювелирен пазар полускъпоценен камък.

Описвайки характеристиките на пренита специалистите използват различни сравнения. Според тях прозрачните камъни наподобяват хризопраз или жадеит,  по-плътните  -  хризолит и изумруд. Природните агрегати на минерала оприличават с гроздове, а шлифованите полупрозрачни камъни  - със знаменития ликьор Шартрьоз. Подобно на топаза, пренитът се отнася към групата на алумосиликатите. В природата се среща под формата на агрегати и изключително рядко в чиста кристална форма.

Минералът се отличава с нежни млечни цветове вариращи от бял, жълто-зелен, жълто-кафяв, зелен и сиво-зелен. Рядко се срещат прозрачни и сивкави камъни, които са и с най-висока стойност. За интересни и без аналог се считат добиваните в Австралия пренити. Те се отличават с меко сияние, бликащо от дълбините, подобно на лунна светлина. На световните изложения се предлагат под собствена регистрирана търговска марка „Слънчево жаде“ и се характеризират с красив жълт цвят с различни оттенъци.

Основните показатели, определящи качеството и стойността на пренита в ювелирния свят са цветът и големината на камъните. Фасетираните пренити обикновено са с големи размери и могат да достигнат над 30 карата. В музея в Калгари /Канада/ се съхранява пренит, оформен като кабошон с маса 38 карата.

От плътен и полупрозрачен пренит се изработват различни фигурки и статуетки, вази, фруктиери и всякакви декоративни украшения.

Нежните цветове на пренита отлично хармонират както с всички цветове на златото, така и със среброто. Това разширява възможностите камъните да бъдат инкрустирани в различни украшения, а красивите накити привличат все повече естети и колекционери, завладяни от естествената мека красота на почти неизвестния пренит.

Флуорит или цветето на рудниците.

Агрикола го определил като „цветето на рудниците“, за алхимиците от Средновековието бил „дяволски камък“, а за миньорите от Дарбишър /централна Англия / просто „синия  Джон“. Харесван от обикновени и знатни хора от всички епохи, използван като материал за имитации на различни скъпоценни камъни във времена, когато самият той е оценяван почти колкото златото, флуоритът е минерал с пъстроцветна красота и интересни свойства.

Флуорит - нарежда се сред най-необикновените и красиви декоративни и ювелирни камъни.

Характеризира се с изключително богата цветова гама и като правило повечето камъни са полихромни със зонално и петнисто оцветяване, което ги превръща в ценен материал за ювелирния свят. Палитрата и наситеността на цветовете варира от жълто-зелено до изумрудено, от люляково до виолетово и черно, ценят се също кристалите с розов, оранжев и червен цвят.

Названието флуорит произлиза от латинското „fluere“ – течащ и е свързано с едно от основните свойства на минерала: поставен в разтопена руда спомага за по-лесното и пълно отделяне на примесите и шлаката от металната основа. Минералът е дал името на рядък физичен процес – флуоресценция, при който под въздействието на ултравиолетова светлина или друго късовълново лъчение, кристалите излъчват нежна виолетова светлина. Безцветния флуорит, който е изключителна рядкост, се използва като материал за изработването на висококачествени лещи за фотоапарати, микроскопи, лупи и др. тъй като неговата прозрачност е по-висока от тази на стъклото.

В Древна Гърция флуоритът е бил определян като скъпоценен камък. В своите трудове римският учен и философ Плиний Стари споменава, че от него майсторите изработвали уникални вази. Те излъчвали неповторима светлина, а красотата им  се допълвала от естествения многоцветен рисунък. Впоследствие тази традиция намерила приемственост и в Древен Рим. Краят на Античността бележи и упадъка на индивидуалната ценност на флуорита, но  открива друго негово приложение – суровина за изработването на имитации на скъпоценни камъни. Зелените кристали флуорит се превърнали в аналог на изумрудите, червените напълно съответствали на рубините, а пурпурните  заменяли аметистите.

Днес флуоритът е популярен предимно като декоративен камък. За ювелирния свят е открит сравнително късно / XVIII – XIX век / и по всяка вероятност заради неговата крехкост. Тя е причина обработката на камъните да е сведена до минимум. Те най-често биват  оформяни  като мъниста и кабушони и рядко се фасетират. Украшенията от злато и сребро с флуорит са ярки, изящни и  запомнящи се.

Бижута с флуорит може да закупите от магазини Фортуна- гр. София и Пловдив.

Слънчевият карнеол, макар да не се отнася към групата на скъпоценните камъни, карнеолът е един от най-използваните декоративни и ювелирни камъни от древността до наши дни. Цветовите нюанси и оттенъци на червеното и кафявото, редуването на по-тъмни и светли участъци, плавно преливащите се слоеве и матов блясък, са го превърнали в предпочитан материал в различни сфери на изкуството.

Карнеолът е една от многобройните разновидности на халцедона и се отнася към групата на непрозрачните дребнозърнести кварцове. Най-качествените и красиви карнеоли се добиват в Индия, Монголия, Бразилия, Уругвай и Мадагаскар.

Заради характерните ярки и топли тонове, карнеолът е бил считан за камък на слънцето.

Познаването и използването на слънчевият карнеол от зората на човешката цивилизация се споменава в древни свещенни текстове на различни култури като индийската Аюрведа и древноегипетската Книга на мъртвите. Карнеолът бил използван в Древна Гърция, в Рим и в Близкия Изток като от него древните майстори изработвали амулети и талисмани, различни съдове, украшения, печати и декоративни предмети. Египтяните са оставяли карнеоли като дар в храмовете на богинята на майчинството и плодородието – Изида; фигурки на скарабеи, изработени от камъка, съпътствали покоиниците при техния път в отвъдното. В елинистичните традиции камъкът се отъждествявал с богът на любовта Ерос.

В Турция и Персия през XVII – XVIII век в мода се превърнало изработването на пръстени – печати, гравирани с името на съответния владетел. Такива пръстени били считани за лични талисмани. Пръстени-талисмани, изработени от слънчевия карнеол, притежавали различни известни личности като Байрон, Пушкин и Есенин. За Пушкин се знае, че получил своя  като подарък от графиня Воронцова – негова страст във времето на пребиваването му  в Одеса. Това бил подарък за сбогуване при отпътуването на поета. Предполага се, че пръстенът имал свой двойник, който останал у графинята.

В предсмъртния си час раненият поет го завещава на своя най-близък приятел В.А. Жуковски. Така пръстенът – печат дълго се съхранявал в семейството му като своеобразна реликва. По-късно пръстенът е предаден на Тургенев. Зародила се своеобразна традиция за унаследяването му.

Тургенев имал идеята след смъртта му пръстенат да бъде наследен от граф Лев Николаевич Толстой, а той от своя страна да избере достоен приемник и последовател на пушкиновите традиции сред младите писатели. От 1917г. следите на пушкиновия пръстен се губят окончателно.

Като част от голямото семейство на ахатите,карнеолът продължава да привлича естети и ценители. Неповторимата му красота и чувството за топлина, което излъчва отдавна са го превърнали в предпочитан ювелирен камък, подходащ за ежедневни украшения с по-романтично или авангардно звучене.

Бижута с карнеол може да закупите от магазини Фортуна - гр. София и Пловдив.