Fortuna Blog

Ювелирната колекция на Елизабет Тейлър, събирана през годините е известна не по-малко от притежателката си. Шикозната изисканост на украшенията и елегантната им изтънченост са зашеметяващи и са в състояние да завладеят и най-равнодушните зрители.

Брошките от благородни метали и естествени камъни наподобяват произведения на изкуството и са неповторими и универсални украшения. Те заемат своето достойно място  в колекцията на актрисата.

Повече наподобяваща сом и почти никак игуана, брошката, наречена „Нощта на игуаната“ е паметна за актрисата и заема почетно място в нейната колекция. Украшението е поредният подарък от Ричард Бъртън, а поводът – премиерата на филма „Нощта на игуаната“ /1964г./ с негово участие, създаден по едноименната пиеса на Тенеси Уилямс.

За Елизабет Тейлър брошката, наречена „Нощта на игуаната“, била най-екстравагантното от всички създадени от Жан-Мишел Шлюмбергер ювелирни украшения и предизвикателство дори за ексцентричния вкус на актрисата, а Шлюмбергер е френски ювелир, известен със своите работи за Tiffany & Co и един от четиримата им бижутери, на които било позволено да подписват своите работи.

Сред изобилието от пищни, изящни и атрактивни бижута в колекцията на Елизабет Тейлър, вниманието привлича необичайно златно колие с висулки от слонова кост, преди това принадлежало на най-влиятелната жена в киноиндустрията на Холивуд през 50-те години на XX век – Едит Хед.

Двете знаменитости се запознават, когато актрисата е на 19 години и участва в заснемането на филма „Място под слънцето“. Скоро професионалното им познанство  прераства в приятелство и Елизабет Тейлър често споделяла, че възприема Едит Хед като своя втора майка.Чрез моделите на костюмите, излезли от нейните ръце, Едит Хед  съумявала да подчертае достойнствата и да прикрие недостатъците във фигурите на холивудските актриси, което я превърнало в търсен дизайнер и в личния им живот.

Колието на Едит Хед е уникално с това, че се състои от 13 кръгли антикварни жетона, изработени от слонова кост и обковани в жълто злато. Това са т. нар. opera pass. На тях се гравирали името на оперния театър, имената на зрителя и номера на запазеното място. През XIX тези жетони изпълнявали функцията на сезонен абонамент в оперните театри на Европа, а Едит Хед колекционирала своеобразните билети. Сред събраните от нея жетони през годините има и такъв за оперен сезон 1831г., принадлежал на херцога на Графтън.

Колието на Едит Хед е оригинално, колоритно и с богата история. В годините се превърнало в запазена марка на Едит Хед. В завещанието си тя оставя колието на Елизабет Тейлър като спомен от едно дългогодишно приятелство, а след смъртта на актрисата колието на Едит Хед е дадено на аукцион, организиран от Sotheby’s и е продадено за 314 500 щатски долара.

През 2011г. на аукцион, организиран от Sothbe’s в Ню Йорк, представителите на ювелирна къща BVLGARI поставили своеобразен рекорд, откупувайки създадените от нея през годините бижута. С това било поставено началото на проект, свързан с организирането на изложба, която да гастролира по целия свят за радост на верните почитатели на италианския бранд.

Разделът на изложбата, озаглавен „Dolce Vita“ включва експонати, принадлежали наличности, оставили трайна следа в шоу индустрията и  е отражение на страстта на знаменитостите към украшенията на BVLGARI.

Елизабет Тейлър се откроява като една от най-верните и страстни почитателки на BVLGARI.

За скромните пет години турове в бутиците на ювелирната къща, актрисата се превърнала в горда собственичка на едни от най-изящните, забележителни и емблематични украшения на всички времена.

Сред знаковите ѝ украшения е платинен сотуар, изпълнен в стил Арт Деко. Масивният медальон е инкрустиран със сапфири и брилянти, а в центъра му е разположен 60-каратов син кашмирски сапфир, оформен като кабошон.

Това бил поредният изключителен ювелирен подарък от Ричард Бъртън за Елизабет Тейлър, а поводът – 40 годишният ѝ юбилей.

В началото на XVI век, след като Колумб открил пътя към Новия свят, испанските мореплаватели предприели експедиции в търсене на несметни съкровища и за присъединяване на нови територии към кралството. Част от тях били островите, къпани от водите на Карибско море и Панамския залив в Южна Америка. Край техните брегове моряците открили огромно количество прекрасни перли, а островите станали притежание на испанската корона  били наречени „Перлените острови“.

Според  легендата La Peregrina била открита от роб във водите на Панамския залив – голяма красива млечно бяла перла с гладка повърхност и съвършенна крушовидна форма. За това съкровище робът получил свободата си, а перлата поела своя път към Европа, за да стане част от съкровищницата на испанския крал.

La Peregrina е най-известната перла в света и в историята на ювелирното изкуство. Във времето е била притежание на различни владетели и аристократи от цяла Европа : испанският монарх Филип II, в последствие и на неговата съпруга Мария I Тюдор (станала известна като Кървавата Мери), принадлежала е и на наследника на френската корона Наполеон III.  След падането на Бастилията и края на френската монархия перлата е закупена от шотландския херцог  Аберкън. Преминала през ръцете на множество собственици, губена и намирана, перлата получила име, достойно на историята ѝ – La Peregrina (Странница).

Около век по-късно наследниците на херцога предложили легендарната перла на аукцион, организиран от Sotheby’s.

Не е изненадващо, че новият ѝ собственик се оказал холивудският актьор Ричард Бъртън, запленен от уникалната скъпоценност и нейната история - нов неустоим подарък за блестящата Елизабет Тейлър. Малко след това се случило леко произшествие, при което актрисата можела да загуби перлата завинаги, защото тя се харесала на любимото ѝ кученце, взело я за лакомство. След злополучното събитие актрисата възложила на бижутерите от „Cartier“ да изработят украшение, в което перлата да е акцент. Така крушовидната „Странница“ била превърната във висулка, завършваща пищно колие, изработено от перли, брилянти и рубини.

След смъртта на актрисата перлата била продадена на аукцион на Christie’s за колосалната сума от 11,8 милиона щатски долара. La Peregrina станала най-скъпата перла в света, а името на новият ѝ собственик и до днес се пази в тайна.

Повечето корали зависят от слънчевата светлина и се развиват в чисти,  плитки, прозрачни води. Те изграждат кораловите рифове в тропичните и субтропичните води като Големият бариерен риф край бреговете на Австралия. Съществуват и видове корали, които се развиват на по-голяма дълбочина в Атлантическия океан.

Коралът е полип, който расте единично или образува колонии от голям брой индивиди, свързани със скелетни образувания.  На височина могат да достигнат  до 40 см, а дебелината на разклоненията до 5-6 см. Коралите растът бавно – до 75 мм годишно.

Названието „корал“ произлиза от гръцката дума „коралион“ , както и от латинската „коралиум“. Но най- старото им известно название е „горгеа“, което е свързано с Горгоната Медуза.

Според една легенда, след победата на Персей над Горгоната Медуза , той сложил страховитата й глава в торба и поел по дългия път към дома. Докато отпочивал край морето оставил торбата на брега, покрита  от водорасли и храсти. Кръвта на Медуза се процедила през торбата и ги превърнала в камъни. Морските нимфи отнесли вкаменените клони и листа на дъното на морето –така възникнали първите коралови колонии. Затова гърците наричали червения корал „кръвта на Медуза“, а океанските – „дървото на живота“.

Коралите са разделени на Благороден, Корен и Пяна. Коренът е разновидност на корала, която представлява коралов храст. Към пяната се включват минерали,които образуват прехода от върха към твърдата част на масива. Тези видове, не са скъпи и имат голямо разнообразие от нюанси.

Интерес за бижутерите представляват само червените благородни корали / Corallium rubrum и Corallium nobile/.

Естествените корали имат матова повърхност,а стъкленият блясък придобиват в резултат на финна шлифовка с шкурка и филц.

Още от древността от корали са се изработвали различни украшения и накити. Открита е ваза украсена с корали, която според специалистите е изработена преди около 5000 години. Според археолозите най-древните находки на червен корал, използван от хората са открити в Месопотамия и са датирани към 3000г. пр.н.е.

Древните гърци смятали розовия корал за символ на безсмъртие и щастие. През Средновековието се е вярвало, че коралът прави човека мъдър и предотвратява нещастие.

Чарлз Дарвин е споменал в своите ръкописи за корали, които могат да причинят болезнени усещания. И действително, при някои от видовете се наблюдават тежки изгаряния. Особено опасни са коралите, които растът в Карибско и Червено море.

Най - висококачествените корали се добиват край западните брегове на Средиземно море, Червено море и Тихия океан. По крайбрежието на Хаваите и Индийския океан се добива т. нар черен корал /Antipathes spiralis/. Сини корали  /Allopara subirolcea / се срещат край Филипините и Камерун, а по крайбрежието на Хавай, Аляска, Япония и Австралия е разпространен красивия златен корал Parazoanthus spirals. В някои варовикови скали се откриват коралови фосили с форми, наподобяващи цветя.

В главен център на търговията с корали се е превърнал  Торе – дел -  Греко в Италия, поради тази причина са се наложили италианските наименования на коралите :

Arciscuro – той е много тъмно червен, наричан е още „бича кръв“

Rosso scuro – тъмно червен

Rosso – червен

Secondo coloro – като втори цвят или цвят сьомга

Rosa vivo – ярко розово

Rosa pallido – бледо розов

Pelle d’Angello – розова плът или ангелска кожа. Обикновено това е най-скъпият корал, използван в бижутерията.

Прочутите камъни „петоски“ от езерото Мичиган са всъщност коралови фосили.

Много недоброжелатели са били на мнение, че изключително щедрите подаръци на Ричард Бъртън за Елизабет Тейлър са по-скоро извинение за многобройните му авантюри. Дали това е така или не днес няма никакво значение.Те са не просто уникални ювелирни произведения, но и материално изражение на съдбата на различни исторически лица и събития .

Едно от тях е и колието със сърцевиден гравиран диамант „Тадж Махал“, подарено на Елизабет Тейлър за нейния 40-годишен юбилей.

Индийският жълт диамант със сърцевидна форма е бил притежание на поколения владетели от династията на Великите Моголи и се е превърнал в част от историята за голямата любов на владетеля шах Джахан. В периода 1627-1628г. с възкачването му на престола,  е наследен от Шах Джахан, а той от своя страна го подарил на любимата си жена, довереница и съветник -  Мумтаз Махал.

След внезапната й смърт през 1631г. шах Джахан заповядал в нейна памет да бъде построен мавзолей – дворецът Тадж Махал, символът на град Агра и един от най-величествените архитектурни шедьоври на всички времена.

Предполага се, че първоначално диамантът „Тадж Махал“ е бил част от колие, украсено с перли, а  в периода 1920-1930г. представител на ювелирна къща „Cartier“ успял да  го закупи от индийските махараджи. Новите притежатели поставили уникалния диамант в златен обков, обсипан с множество рубини и диаманти. Във времето различни ювелири от цял свят са правили различни реплики на прочутото колие.

Ричард Бъртън закупил историческото колие от „Cartier“ за колосалната за времето си сума от 350 000 щатски долара. През 1972г., когато става притежание на холивудската актриса, колието получава и ново име -  „Сърцето на Тейлър“.

След смъртта на Елизабет Тейлър колието е предложено на търг и закупено от анонимен колекционер от Азия за сумата от 8 818 500 щатски долара.

Историята на брилянта“Картие-Бъртан-Тейлър“ може да послужи като сценарий за филм. В нея са замесени много пари, мъжко тщеславие и силна страст.

Всичко започва през 1966г., когато в ЮАР е открит огромен необработен диамант. Ювелирът Хари Уйнстън изработил от него брилянт с крушовидна форма с маса повече от 69 карата.

На 23 октомври 1969г. брилянтът бил предложен на търг в Ню Йорк, организиран от Sotheby’s, а сред претендентите, желаещи да го притежават били личности като гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, султанът на Бруней и разбира се Ричард  Бъртън. Наддаването започнало от  200 000 щатски долара. В крайна сметка като основни конкуренти се очертали Ричард Бъртън и ювелирна къща Cartier. Търгът бил спечелен от Cartier с 50 000 щатски долара над предложената от Бъртън сума. Така крушовидния брилянт се превърнал в най-скъпо продадения до този момент скъпоценен камък и новият му собственик получил правото да му даде име – брилянтът Cartier.

Ричард Бъртън не могъл да се примири със загубата и без да губи време започнал праговори с представителя на Cartier Робърт Кенмор за откупуването му. По-късно актьорът ще каже : „Този камък трябваше да принадлежи на най-прекрасната жена на планетата; непоносимо ми беше дори да си представя, че мога да го видя носен от Джаки Кенеди или София Лорен.

За този брилянт бях готов да дам и 2 милиона долара или ако трябва собствения си живот.“ Бъртан постигнал желаното и не се наложило да стига до крайности. Брилянтът получил тройно име „Картие – Бъртън – Тейлър“ и преди да бъде предаден на новия си собственик в продължение на няколко дни бил изложен на витрината на ювелирната къща на Пето авеню в Ню Йорк.

От Cartier брилянтът бил инкрустиран в пръстен и именно така актрисата го получава като подарък, но носенето му се оказало непосилно за актрисата в прекия смисъл на думата и по молба на актрисата огромният камък станал част от масивно колие, чийто дизайн трябвало да отговаря на редица условия : дължината му да е съобразена с това да прикрие белегът от животоспасяваща за актрисата процедура. Брилянтът бил застрахован за милиони долари, а клауза в договора определяла условията , при които да бъде носено, а именно  не повече от 30 дни годишно и под съпровода на въоръжена охрана.

Първата поява на Елизабет Тейлър в обществото с неповторимото колие е 40-ят рожден ден на Грейс Кели, а по –късно и на 42-рата церемония по връчването на наградите „Оскар“.

След втория си и окончателен развод с Ричард Бъртън, актрисата се разделя и с колието, предлагайки го на търг. Колието е продадено за сумата от 3 000 000 щатски долара, а  сумата е използвана за строителството на болница в Боцвана. Това е и краят на една от най-великите любовни истории на XX век.

Дори  след смъртта си Елизабет Тейлър остава легенда не само с множеството  роли и забележителна визия, но и като страстен колекционер на съпрузи и уникални украшения. И ако спътниците в живота на актрисата днес не представляват интерес за никого, то изобилието от уникални украшения – много от тях ненадминати шедьоври в ювелирния свят, продължават да са предмет на нестихващ  интерес.

Със сигурност най-впечатляващото, скъпото и любимо притежавано от актресата украшение е златен пръстен с огромен брилянт, наречен „Krupp“.

Брилянтът с маса 33,19 ct е закупен на аукцион за сумата от 300 000 щатски долара от Ричард Бъртан и е подарен на актрисата за Свети Валентин през 1968г. От този момент до смъртта си през 2011г. Елизабет Тейлър не се разделя с него. Той се превърнал в неотменна част от ежедневието и личността ѝ. С него се снимала в множество филми и даже нейната анимационна версия в един от епизодите на „Семейство Симпсън“ носи пръстен с такъв брилянт.

Огромният камък с изумруден шлайф някога принадлежал на друга актриса – Вера Круп, втората съпруга на немския оръжеен магнат Алфред Круп.Самата Елизабет Тейлър многократно е казвала, че през Втората световна война и по вина на Круп смъртта си са намерили много евреи и именно поради тази причина пръстенът е ценно попълнение в колекцията на „ едно хубаво еврейско момиче“ като нея.

В последното си интервю за списание „Harper’s Bazzar“ актрисата отново говори и за любимия си пръстен: “ „Круп „ е необикновен камък. Изпълва се с живот и блясък, когато светлината преминава през него. Размерът има значение, но от съществено значение е силата на емоцията, която пробужда.“

След смъртта на актрисата пръстенът е преименуван на „Брилянтът на Елизабет Тейлър“ и през 2012г. се превръща  в сензацията на поредния аукцион, проведен в Ню Йорк, когато е продаден за сумата от 8,8 милиона щатски долара.

През 1961г. се заснема най-скъпата за времето си холивудска продукция „Клеопатра“, в която главната роля е поверена на Елизабет Тейлър. На снимачната площадка тя се запознава със своя екранен партньор Ричард Бъртан, чиято актьорска кариера до този момент се колебае между върхове и падове. Тогава той е щастливо женен баща на две деца. Романът му с Елизабет Тейлър, започнал като мимолетно увлечение продължава в 10-годишен брак – най-дългият в живота на Елизабет Тейлър. За това време те участват в 7 съвместни филмови проекта, върхов от които се оказва „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, за ролята си в който Елизабет Тейлър получава „Оскар“.

В книгата си „Моят роман със скъпоценностите“ Елизабет Тейлър пише : „ Несъмнено едно от основните преимущества на ангажимента ми в „Клеопатра“ в Рим беше магазинът на Bvlgari.“

Запознат със слабостта и преклонението на Елизабет Тейлър към красивите и изящни бижута,Ричард Бъртан поискал ръката и сърцето на актрисата не с традиционeн годежен пръстен,  а с уникален  медальон-брошка с 18,6- каратов фасетиран изумруд с брилянти, изработен именно от италианската ювелирна къща Bvlgari. Бъртан обичал да се шегува, че единствената италианска дума, която Елизабет Тейлър знаела е Bvlgari. В деня на сватбата им през 1964г. актрисата получила като подарък и изумрудено колие. Съвсем скоро личността на актрисата и нейните персонажи започнали да се отъждествяват с изумрудения разкош и сияние.

През годините комплектът бил допълнен от обици, пръстен и гривна. Впоследствие се сдобил и със собствено име „ The Grand Duchess Vladimir Suite“ поради изключителното му сходство с дореволюционните украшения на руската аристокрация и Владимирската тиара,която към настоящия  момент e притежание на английското кралско семейство.

Повече от 269 ювелирни украшения са били притежание на една от най-известните и скандални актриси на Холивуд  за всички времена – Елизабет Тейлър. Исторически, легендарни,  епохални са бижутата в тази впечатляваща колекция, будеща възхищение и завист.

Украшенията , притежавани от Елизабет Тейлър могат да бъдат определени като истинска съкровищница, забележителни както с каратите си, така и с невероятни истории  за интриги, страсти, капризи, безразсъдства и любови.

Брошката „Принцът на Уелс“ е останала в историята и в света на ювелирното изкуство като символ на любовта, за която не съществуват ограничения. Изработена по проект на престолонаследника на Великобритания Едуард VIII, тя е оформена като три пера, обсипани с диаманти, издигащи се над златна корона – негов хералдически знак.

През 1935г. бъдещияят крал я дава като годежен подарък на любимата си жена  Уолис Симпсън – разведена американка със съмнителна репутация.

Правителството и народът на Великобритания категорично се противопоставили на такъв неравностоен съюз. Така на 11.12.1936г., няколко месеца преди коронацията, за първи и единствен път в историята на Англия, бъдещият крал се отказал доброволно от престола, за да се ожени през 1937г. за Уолис Симпсън. Това събитие се превърнало в световна сензация, а бившият престолонаследник – в „Човек на годината“. След абдикацията Едуард VIII и Уолис Симпсън получават титлите херцог и херцогиня на Уиндзор и се установяват във Франция.

Елизабет Тейлър и Ричард Бъртан били част от приятелския кръг на аристократичното семейство и споделяли обща страст към стойностните украшения. Знае се, че Ричард Бъртан многократно е искал позволението на херцога на Уиндзор да направи копие на брошката за своята съпруга, но така и не получил такова.

След смъртта на Уилис Симпсън, през 1987г. брошката „Принцът на Уелс“ е сред многото ѝ украшения, предложени на аукцион от Sotheby’s, а Елизабет Тейлър я закупува, предлагайки баснословна сума, която никой от останалите участници не успял да надхвърли.

Така брошката „Принцът на Уелс“ се превръща в поредното забележително украшение, притежание на актрисата и първото, закупено лично от нея.