Статуетките на Фаберже

В този период били изработени едни от най скъпите миниатюри: сива нефритена сова със златни крачета и очи от брилянти по поръчка на мистър Гордън Бенетон /65,15 лири стерлинги/, фигурка на кобилата Персимона-победител в кралското дерби през 1911г. по поръчка на кралица Александра.

За нейната колекция са изработвани още цяла серия фигурки на домашните и любимци. След смъртта на Крал Едуард VІ в работилницата на „Фаберже“ изработват фигурка на любимото му куче /йоркширски териер/ Цезар.

На нашийника на каменното кученце били изписани думите „Принадлежа на краля“. Малки маймунки, тюлени, мишлета, кученца, птици-своеобразната, красива и реалистична „фауна на Фаберже“ била необятна, и за всяка една фигрка са подбирали камъни, точно съответващи на естествената им украска. Фаберже се превърнали в своеобразни иноватори и по отношение на непопулярни и трудни за работа камъни.

Така например планинския кристал и различните кварцове намирали изключително голямо и разнообразно приложение. В някои случаи били използвали самостоятелно и от тях се изработвали напълно прозрачни фигурки, а в други при оформянето им, композициите били допълвани от скъпоценни камъни, злато, сребро или платина.

Друга серия била насочена към изработването на каменни статуетки на хора, облечени в традиционните носии на народите на Русия или принадлежащи към различни социални прослоки с характерните им професии-войник, чистац, певица, музикант.

Семпли или ярки, скъпоценни и пищни, независимо от предназначението им изделията на „Фаберже“ не могат да оставят безразличен никой със своята красота, отразяваща невероятният талант и изкусното майсторство на ювелирите.

Източник снимки: Интернет

Статуетките на Фаберже

Ювелирна къща Фаберже е известна и с изработването на изделия на приложно декоративното изкуство, а именно статуетки.

Клиентите на фирмата можели да разчитат, че всичко предложено от тях е изработено с такава прецизност и изящество, с първокласни материали и любов, както и великденските яйца предназначени за императорското семейство.

Фаберже замислил и започнал да осъществява проектите си по изработването на серия миниатюрни фигурки на животни от полускъпоценни камъни, злато и сребро, придавайки голямо значение на техническото изпълнение  и естетическото им съвършенство.

Майсторите от ювелирна къща „Фаберже“ залагали в работата си на различни полускъпоценни камъни и кристали, пренебрегнати до този момент в ювелирното изкуство.

Фигурки от цели камъни, скулптрирани и гравирани в детайли, се превърнали в популярни украшения за бита в средите на руската и европейската аристокрация.

Един от основните поръчители на миниатюри, изработени от Фаберже били представителите на Английското кралско семейство и аристокрацията.

Големият интерес и многоброните поръчки наложили откриването на филиал на „Фаберже“ в Лондон през 1903г.

Очаквайте продължение...

Яйцата на Фаберже - част 3

Сред показаните скъпоценности има миниатюрен сервиз за чай с чашки от 1см. и яйце на Фаберже, покрито с красива цветна мозайка. Най-скъпите и до днес великденски яйца на бижутера са „Кокошката“ , „Датското кралско семейство“, „Зима“ и „Стоманеното яйце“.Най-скъпото яйце е първото,изработено за Мария Фьодоровна-Кокошката. През 1903г. се появява „Датското кралско семейство“ –символ на любовта на Николай към съпргата му Александра. Яйцето било инкрустирано с диаманти, изобразяващи  датския крал Кристиан 9 и кралица Луис, баба и дядо на Николай по майчина линия. Днес това яйце се смята за изчезнало, само фотографиите показват неговата уникална красота. През 1913г. Николай подарява на майка си едно от най-скъпите великденски яйца на Фаберже,а именно „Зима“. Вдъхновено от снежните преспи, яйцето е направено от малки кристалчета с 3246 диаманта, а цялостният му външен вид е толкова полиран, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата е кошница от кварцови цветя в легло от злато и диаманти.

Попадало в ръцете на мнозина бижутери, то изчезва за около 20 години. Мистериозно това яйце се появява на търг в „Кристис“ когато емирът на Катар го купува за 9,6 млн.долара. Стоманеното яйце предвещава война и крах на величието на царска Русия и е дар на съпругата на Николай като утешителен подарък, тъй като това е първия Великден, който те прекарват разделени. През 1917г. това яйце бива конфискувано, но пък остава като едно от 10-те кралски яйца,които никога няма да се продадат. След 1917г. синовете на Карл, Евгений и Александър се установяват в Париж, където основават компанията „Faberje I Cie“. Те обаче никога не успяват да достигнат славата на баща си. През 1951г. продават правата върху името срещу само 25 хил. долара на основаната в САЩ компания „Faberje inc“.

Междувременно марката „Фаберже“ преминава от ръка на ръка, докато през 1989г. не е купена за 1,55 млн.долара от холдинга UNILEVER. През 2007г. консорциум от инвеститори изкупува за 38млн.долара портфейла от търговски марки и лицензи „Фаберже“, давайки началото на нова история на легендарната марка. Така 1993г. след преломните за Русия събития, Фаберже се връща в бижутерийния бизнес. През 2009г. правнучката и праправнучката на  Карл Фаберже представят първата нова серия бижута на прочутата марка, а 2010г. пускат и втора колекция украшения. Цените на произведенията на ювелирното изкуство, издържани в руските бижутерски традиции варират от 15 хил. до умопомрачителните 7 млн. долара. В последните години „Фаберже“  продава скъпоценности в своите пет бутици в Женева, Лондон, Ню йорк и Хонконг. През 2012г. британската минна компания „Джеймфийлдс“ купува и „Фаберже“ за 142млн.долара.

Яйцата на Фаберже - част 2

След смъртта на Александър ІІІ, император Николай ІІ запазил традицията за семейството. Той продължава да поръчва яйца –едно за съпругата си и едно за императрицата майка.

Работата по всяко едно яйце отнемала около година и била строго пазена тайна. Направени са 50 яйца за династията Романови и още 12 за  частни лица. От императорските днес са запазени 42.

Фантазията на бижутера е безгранична. Той търси вдъхновение от императорския начин на живот и претворява  моменти от него в злато, сребро и скъпоценни камъни. Всяко яйце си има име – Ренесанс, Розова пъпка, Кошница с диви цветя, Момини сълзи, Лебед, Зима, Петър Велики.

Славата на Фаберже достига до кралските дворове в цяла Европа, а фирмата открива свои филиали в Москва, Одеса, Киев, Лондон и Париж, а благородническите фамилии смятат за чест да притежават  бижута, изработени от къща „Фаберже“. През този период семейството на Карл също се разраства.

Съпругата му Августа Юлия Якобс му ражда четирима синове, които тръгват по стъпките на баща си. Октомврийската револция в Русия през 1917г. обаче спира главоломния възход на Фаберже и компания. През 1918г. фирмата на бижутера е национализирана от болшевиките, а самият Карл е принуден да бяга.

На 24 септември бащата на прочутите „яйца на Фаберже“ умира в Лозана. Пет години по късно си отива и съпругата му, а семейството му се разпръсква.

ОРИГИНАЛИТЕ

След революцията болшевиките разпродават  голяма част от яйцата и те попадат в колекции по целия свят. Най големият колекционер е фамилията Форбс.

В Кремъл са останали 10 от общо 50-те императорски яйца.Съхранено е и едно недовършено яйце-Карелска бреза.  Музеят на изкуството във Вирджиния притежава-5,музеят на изкуството в Ню-Орлеанс-3, английската кралица Елизабет ІІ е собственик на 3.

През 2004г. фондацията на руския бизнесмен Виктор Векселберг, директор на нефтена компания, изкупува 9 от най-красивите и най-скъпи великденски яйца за сума между 90-120 млн.долара. Така прочутите творения на легендарния бижутер отново се завръщат в родината.

Днес те са част от колекцията от около 300 творби на прочутата бижутерска фирма „Фаберже“, експонирана в Московския музей за изобразителни изкуства „Пушкин“ През 2011г. в Бъкингамския дворец за първи път е показана кралската колекция с произведения на Фаберже.

Изложбата от над 100 експоната проследява историята на придобиването на златните бижута на шест поколения английски крале- от кралица Виктория до Елизабет ІІ.

Виж продължението ТУК...

Яйцата на Фаберже

По време на Великденските празници се оцветяват и чупят милиони яйца, но има такива, които не могат да се счупят, а за изработката им са използвани не писалки и бои, а скъпоценни камъни, диаманти и злато.

Това са известните яйца изработени от руския бижутер Петер Карл Фаберже. Те са общо 68 и са правени в периода от 1885 до 1917 г. Карл Фаберже е един от най прочутите ювелири на всички времена.

Роден в семейството на бижутер /бащата, Густав Фаберже, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка/ в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.

Наследява работилницата на баща си през 1870г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа. Всичко това е благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали.

В родината си бива титулован „ювелир на негово Императоского Величество и ювелир на Императорския Ермитраж“. През 1885г. император Александър 3 поръчва на ателието на Фаберже едно декоративно великденско яйце, направено от бяло злато.

То се отваря, а вътре има златен жълтък, който също се отваря и в него има златна кокошка с рубинени очи. А в кокошката има миниатюрно копие на императорската корона, направено от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си.

Яйцето остава в историята с името „Кокошката“. По поръчка на императора, Фаберже изработил едно след друго 10 яйца, като всяка година, до смъртта си през 1894-та, Александър ІІІ подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна.

Очаквайте продължение...

Източник снимки: Интернет

Лунен камък - Рак

Лунният камък принадлежи към групата на фелдшпатите и е получил името си от необикновения си сребристо-син цвят.
Едва ли е възможно лунният камък да бъде объркан с друг полускъпоценен камък. Нежно мъгливо сияние сякаш струи от дълбините му. Това е блясъкът, който хората определят като загадъчен и който е станал причина за раждането на много легенди.

Един от най-редките видове е жълтеникавият камък. Според легендите именно в такъв минерал една вещица на смъртно легло може да затвори цялата си сила и по този начин да заблуди смъртта.
Най-известното голямо находище на лунен камък се намира на о. Шри Ланка. Именно там в продължение на години са се добивали най-ценните висококачествени камъни. Към настоящият момент това находище е напълно изчерпано. В средата на XX век залежи на лунен камък с качество близко до това на камъните от Шри Ланка, са открити в САЩ / Вирджиния/, находища има също така в Индия, Бирма,Танзания, Австралия, Швейцария и Мадагаскар.
Понякога лунния камък променя блясъка и интензивността на цвета си, реагирайки на промените в околната среда и преди всичко при повишаване или намаляване влажността на въздуха. Именно това му свойство лежи в основата на неговия магнетизъм и загадъчност.
Истинската си популярност камъкът придобива през XVII – XVIII век. Бижутерите от романтичната епоха арт-нуво като Рене Лалик и Луис Комфорт Тифани разкриват за съвременния свят студената приказна красота на лунния камък. Едва ли има уважаваща себе си ювелирна къща, която да е устояла на изключителната ненатрапчива красота на този полускъпоценен камък.
Качествени лунни камъни се срещат рядко на пазара и съответно цената им е висока.

Тя се определя от интензивността на цвета, размера и прозрачността на камъка. Така например синкаво – белите камъни притежават изключителна триизмерна цветова дълбочина, видима при завъртане на камъка. Тези камъни са особено търсени и ценени от бижутери и колекционери заради тяхната рядкост.
Този невероятен минерал има способността да „черпи“ отрицателна енергия от собственика и да стабилизира енергийното му поле.
Препоръчва се за хора със силен характер, които са склонни да мечтаят и фантазират. Лунният камък ще им донесе късмет в бизнеса и леко ще смекчи характера им.
Препоръчва се като амулет постоянно да се носи от хора на творчески професии: художници, поети, музиканти и др. Тъй като едно от многото свойства на този минерал е разкриването на потенциала на човека и разширяването на съзнанието му.

Какви зодии са подходящи за лунния камък
Сред фаворитите на този скъпоценен камък са Везни, Козирози, Овен, Рак, Риби и Скорпион. За всеки от представителите на тези знаци лунният камък ще бъде от полза и негов покровител.

Източник снимки: интернет

Кехлибарената стая

Кехлибарената стая се намира в Екатеринския дворец в бившата резиденция на руските царе в Царское село/днес град Пушкин/, близо до Санкт Петербург. Представлява стая напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала.

Заради своята красота по някога е била наричана „Осмото чудо на света“ Кехлибарът е вкаменена дървесна смола която се е втвърдила до подобни на скъпоценни камъни парчета през десетки милиони години под земята. Той е смятан за много ценен още от праисторически времена заради полупрозрачната си карамелена красота.
След като нацистите нахлуват обаче,кехлибарената стая и нейните 6 тона кехлибар,оценен на 140-500млн.долара, изчезват без следа.

Кехлибарената стая първоначално се е намирала в зимната резиденция на първия крал на Прусия –Фридрих 1. Тя е проектирана от германския бароков скулптор Андреас Шлгер и изработена от датския майстор Готфрид Волфрам. Когато Петър Велики посещава Прусия през 1716г. и показва интерес към Кехлибарената стая, синът на крал Фридрих 1, я подарява на руския император за укрепване на съюза между двете империи. Руснаците изграждат Кехлибарената стая в зимната къща в Санкт Петербург, преди императрица Елизабет да реши да я премести в Екатеринския дворец през 1755г.

Стаята е разширявана през целия 18 век, и активно използвана от руските кралски особи. Когато нацистите нахлуват в Съветския съюз през 1941г. намират стаята и само за 36 часа я разглобяват и транспортират до Кьонигсберг-Германия, където е преинсталирана в замъка-музей Кьонигсберг.
В края на войната когато съветските войски настъпват към града,нацистите демонтират стаята, опаковат я и я скриват на неизвестно място. От тогава Кехлибарената стая остава загубена.През 1979г. Министерския съвет на РСФСР решава да пресъздаде кехлибарените панели.

През 1983г., въз основа на снимки и негативи, Кехлибарената стая в двореца Катрин, започва възраждане. През 1994г. първите панели са монтирани в долния слой,а две години по късно работата по мозайка „Vision“ е завършена.През април 2000г. скрин с руски произведения и мозайка от „Докосване и мирис“, открити в Германия, които са били част от украсата на стаята се връщат в музея.

През юни 2003г. , в чест на стогодишнината на Санкт Петербрг, в Пушкин /двореца на Катрин/, Кехлибарената стая е отворена за посетители. Започва нов период в историята на това грандиозно произведение на изкуството.

Източник снимки: Интернет

Зелените сводове в Дрезден - продължение

Днес колекцията на музея се състои от повече от 4000 експоната, повечето от които са шедьоври, единствените в Европа и света.

Постоянната експозиция на музея се състои от над 3000 шедьоври от скъпоценни камъни и бижута. Първата стая на историческите зелени сводове показва произведения на изкуството в Средновековието и ранния Ренесанс.

Втората стая е Амбърната стая, която показва произведения от кехлибар-съдове, кутии, фигурки, произведени в Кьонигсберг и Данциг.

Третата стая е слоновата кост. Четвъртата зала на музея съдържа произведения от бяло сребро, а петата произведения на изкуството от позлатено сребро от 16 до 18 век. Шестата стая е най-голямата от всички, това е така наречената Preziosi, залата на съкровищата.

Седмата стая Armorial, е посветена на астрономическия часовник. Стаята за бижута съдържа известни експонати, създадени от Йохан Мелхиор Динглингер. Най- известният от тях е „Мавърът с изумрудения поднос“, който е създаден през 1724г.

Представлява статуя висока 64 см., изработена от крушово дърво, украсена богато със смарагди, рубини, сапфири и други скъпоценни камъни.
Тя попада в колекцията на Саксонския владетел Август Силния, подарена му от Бохемския император окултист Рудолф 2.

Деветата бронзова стая, съдържа 80 бронзови склптурни композиции, а пък десетата е заета от бронзови ренесансови миниатюри.

Източник снимки: Интернет

Зелените сводове в Дрезден /Грюнес Гевьолбе/

Зелените сводове в Дрезден е музейна колекция от съкровища, една от най-известните и най – богатите съкровищници в света. Музеят се намира в историческия център на Дрезден, в източна Германия. Сърцевината на музейната колекция включваща произведения от епохата на ренесанса до епохата на класицизма, е колекцията от съкровища от херцозите, принцовете и кралете от саксонската династия Веттин.

Името на музея идва от цвета на колоните в първата стая където се е помещавала колекцията. Зелените сводове е един от най-старите музеи в света.

Още през 1547г. херцог Мориц, добавя към двореца 4 масивни стаи със сводест таван, предназначен за съхранение на бижута и документи.

През 18 век саксонския велик херцог и крал на Полша Август Силния разширява свода до 9 стаи и отваря достъп до колекцията от съкровища за широката публика.
В резултат на бомбардировките над Дрезден на 13.02.1945г. три от стаите на зелените сводове са унищожени, но за щастие произведенията на изкството, евакуирани по това време не са повредени.

На 01.09.2006г. след продължителни реставрационни дейности, на старото място биват открити историческите зелени сводове.
Съвременната съкровищница е част от Дрезденската държавна художествена колекция, която е разделена на две части, които са разположени в западната част на резиденцията в Дрезден.

Очаквайте продължение...

Източник снимки: Интернет

Изумруд-камъкът на Клеопатра - продължение

След древен Египет, по големи находища по света са намирани в Латинска Америка, и по точно в Колумбия.Там се намират знаменитите мини „Муко“-с най качествените и красиви изумруди в ярко зелен цвят. Отенъците на зеления цвят в кристала варират от синьо-зелено до жълтеникаво зелено.
Ако за другите разновидности на берила/аквамарин и морганит/е характерно да образуват големи кристали без дефект, то изумрудите са наситени с вклчения от различно естество.
Отсъствието на каквито и да било несъвършенства в камъните буди съмнения за синтетичен произход.Като термин сред търговците и бижутерите започва да се налага термина „изумрудена градина“.

Това название за съвкупностите от вклчения и недостатъците е още едно напомняне, че камъни без видими включения са изключително редки и с много висока цена.
Смарагдите са били добре познати в Египет и други древни клтури от 2000г.пр.н.е.

Според легендите някои от първите смарагдови кристали били толкова големи, че се използвали за колони в храмовете.До наши дни е достигнала легендата за „Изумрудените скрижали“на Хермес от Трисмегист.Част от необятната съкровищница на великите моголи бил колосален престол/Пауновият трон/, чиято изработка продължила цели 7 години.

Издигнат върху 12 смарагдови колони,той смайвал и пленявал с пищната си украса от емайл, ахати, брилянти, сапфири и смарагди. Над облегалката се извисявали фигури на два пауна изработени от скъпоценни камъни. До 16 век, когато испанците покоряват Южна Америка, в Европа и Азия изумрудът не е подобаващо ценен.Един от на редките изумруди, открити до днес, излъчва синкава светлина и е открит в Колумбия.Той притежава рядка 12-странна кристална стурктура, докато повечето от изумрудите са със 6-странна. „Колумбийският странник“е 632 карата.

Един от най големите късове изумруд е намерен през 1993г. в Урал. За времето си той бие рекордите с неговите 5860 карата. А през 2001г. в бразилския щат Баия е открито „изумрудено чудовище“ –с тегло 38кг. или 1,9млн. карата. Рядко се намира изумруди с бижутерско качество, които са с размер на орех или по големи. Едно от най забележителните произведения на ювелирното изкуство с изумруди се нарича „Мавърът с изумрудения поднос“ и представлява статуетка с височина около 64см.

Тя се намира в Дрезденския мзей „Зелените сводове“ и е изработена през 1724г. за колекцията на Саксонския владетел Август Силния. Изумрудът е камък,в чест на когото е наречен определен начин на шлифовка на минералите, широко използван в ювелирното изкуство.Това е разновоидност на степенчатия шлайф,при която камъкът получава правоъгълна форма за скосени ъгли.Изумруденият шлайф позволява да се избегне рискът от счупване дори и на най крехките минерали, а също така да бъдат изразени цвета на камъка и неговата чистота.

Бижутата с измруди са изтънчени и изискани и са прекрасен акцент за вечерните тоалети. Тяхната красота, уникалност и висока стойност могат да ги превърнат в семейни реликви,предавайки се в поколенията.