Това е демонстрационен магазин. Всички поръчки направени през този магазин няма да бъдат разгледани или изпълнени.
За запитвания и поръчки тел: +359889 006 068, +359889 006 067 или на място в магазините ни.

ДОБРЕ ДОШЛИ

Monthly Archives: July 2017

  • Лазурит

    Лазурит

    Лазуритът е особен и много красив полускъпоценен декоративен и ювелирен камък . Той  не притежава прозрачността, характерна за скъпоценните камъни, нито яръкият  им блясък. Отличителна и ценна негова особеност е плътният наситен син цвят, който сякаш е събрал  в себе си светлината на августовското небе, и на вечерния здрач, и на сребристите облачни завеси над синьото море.

    Познат от зората на човешката цивилизация, лазуритът е бил достойно украшение за древните храмове, императорските дворци и за картините на велики художници. Бил е достъпен единствено за представителите на аристокрацията и висшите жреци и се е превърнал в своеобразна емблема на социално положение. За мъдредците в тези отдавна отминали времена лазуритът бил един от свещенните камъни на познанието, достъпно само за онези, способни да надмогнат суетата. В древен Китай е бил считан за символ на властта и просперитета.

     
    Камъкът с цвят на метличина се добива, обработва и използва в  приложните занаяти, ювелирното изкуство и живопистта.Интерес към лазурита проявяват и историците, на които камъкът позволява да проследят сложните търговски пътища на древността, а чрез тях да разкрият различните взаимовръзки между народите. Археологическите разкопки потвърждават, че камъкът е бил използван още в най-ранните етапи от развитието на човечеството –голямо количество изделия от лазурит или техни фрагменти са открити в гробници по Двуречието, област, в която лежат останките на древния град – държава Ур, което се явява и най-древното средище на човешката култура.

    Преди повече от 7000 години лазуритът е бил добиван във високите планини на Памир. Старите майстори са украсявали с мозайки от лазурит дворците на източните владтели  и стените на древните храмове. Най-добрите запазени до наши дни произведения на древноегипетското изкуство сияят със съхранилия се във времето цвят на камъка. За заможните семейства от тази епоха като задължителна част от интериора било присъствието на различни по форма и големина вази, статуетки, балюстради, изработени от лазурит. Западноевропейските художници от епохата на Ренесанса го използвали, стрит на прах  за направата на маслена боя, чиито цвят бил наречен ултрамарин.

    Лазуритът е подходящ материал за изпълнението на изискани произведения на глиптиката, изкуство известно още от древността и достигнало истинския си апогей в културата на античния свят. Днес  то  се владее от изключително ограничен кръг майстори, което придава на произведенията още по-голяма стойност. Завършеността им със златни или платинени обкови в съчетание с брилянти, океански перли и/или други скъпоценни и полускъпоценни камъни превръща гравирания камък в изключително украшение за изтънчени ценители на ювелирното изкуство.

    Небесно синьо потвърждение на величието на природата, лазуритът продължава да примамва, пленява и очарова човека. Сред силния блясък на скъпоценните камъни той привлича вниманието със семплата си красота.

     

  • "Божествен камък“ - Опал

    Божествен камък"Божествен камък“ - Опал

    Опалът е “божествен камък“. Той е прочут най-вече със своята преливаща игра на цветовете и нюансите, които се менят на светлината и под определен ъгъл на завъртане. Предизвиква се иризация и опалесценция, но не всички опали притежават това свойство, а само скъпоценните опали. Това е деликатен камък, съдържащ между 6-10 % вода и с течение на времето може да „изсъхне“ и да се начупи. Наименованието му произлиза от древната санскритска дума „upala“- скъпоценен камък.

    Той е познат и ценен още в дълбока Древност. Едно от имената на опала в Древна  Гърция било „педерос“, което означава „дете“, но също така и „любимец“. Древните гърци наричали опала „камъкът на боговете“, който носи късмет, любов и безсмъртие. При ацтеките той е известен като “буреносен облак“ и вярвали, че предпазва от престъпления и епидемии. За Римляните опалът бил камък на късмета и пламенния  устрем. Смятали го за силен помощник на оракулите. Когато сенаторът Ноний отказал да се раздели със своя много голям опал, Марк Антоний го изгонил от Рим.

    Божествен камъкОпалът е свързан с римския празник Опалия - ритуал в чест на богинята Опс, който се провеждал всяка година. В короната на свещенните Римски Императори бил инкрустиран много голям  великолепен опал; той бдял над Императорското семейство. Описан е като чистобял прозрачен камък, който проблясвал с ярко червена светлина. Наричали го „патронус форум“- като вярвали, че който го носи  ще стане невидим.

    По времето на кралица Виктория  били открити големите опалови находища  в Австралия. Тя станала известна с пословичната си страст към благородния опал, особено към черния като незабавно наредила на кралските бижутери да изработят различни красиви накити за нея и така камъкът на „боговете“ отново бил на мода. На Изток, особено в Индия, отдавна са обожествявали благородните опали като са ги считали  за камъни на любовта, верността и състраданието, а също така са вярвали, че прогонват мрачните мисли и страха.

    Божествен камъкБлагородният бял опал е бял, светлосив, жълтеникав, светлосиньо-сив или бледосин. Много е крехък и не понася груби манипулации. Добива се от векове в бивша Чехословакия, където са и най-старите опалови мини в Европа. Водният опал /хиалит/ е прозрачен с чудесна игра на цветовете,наподобяваща „огньове“.

    Огненият опал може да бъде прозрачен или полупрозрачен; има наситени  жълти, алено-червени или оранжеви оттенъци. Бил е известен на ацтеките и днес се добива в Мексико.Той е една от редките разновидности на опала, която по–скоро се фасетира. Висококачествените огнени опали са прозрачни, а не млечни, с красиви наситено оранжеви основни цветове.

    Истинският черен благороден опал е рядък и много скъп. Един екземпляр с размерите на бобено зърно може лесно да достигне цена от 25 000 USD. Цветовете му варират от черно през сиво-синьо до опушено сиво, с цветни петна както при белия благороден опал.

    Божествен камъкКъм 1887 г. в района  наречен “Белите скали“, в Ню Саут Уелс, Австралия миньорите откриват няколко находища с естествен черен опал. Преди това той се е срещал много рядко, затова непочтените търговци  на скъпоцени камъни го произвеждали изкуствено, като потапяли безцветни опали в мастило или ги заливали с вряло масло, докато се просмуче през пукнатините. Днес Австралия е  най-големия доставчик на черен опал и затова на 27.07.1993 г. е обявен за национален скъпоценен камък на страната. Аборигените вярвали, че цветовете на опала са се образували, когато “дъгата докоснала Земята“.

    Днес скъпите австралийски опали, могат да бъдат отнесени към категорията на „инвестиционните камъни". Ценни опали се добиват още в Етиопия, САЩ, Бразилия, Индонезия, Мексико и Перу. Перуански те опали се отличават с млечно-син и розов цвят без опалесценция.

    Съществуват и т.н. вкаменени или опализирани дървета, при които се запазва изцяло дървестната структура. Най-известното находище  в света е „Вкаменената гора“ в щата Аризона, където има дънери високи 68 м. и диаметър  3 м. В България също има такава гора в Първомай, Хасково и Източните Родопи.

    Голяма колекция от опали се съхранява във Виена. Един от опалите е с маса 7000ct.,а друг с размерите на кокоше яйце. В Австралия е намерен опал с маса 100ct. „Девоншир“. Той е с черен цвят, слабо изпъкнал с овални очертания и е  собственост на Девонширския херцог. Опалов гердан с маса 203 ct. е подарен на кралица Елизабет ІІ през 1954 г.

    Божествен камъкЗа първи път от десетилетия насам, един от най-красивия  в света необработен опал “Огънят на Австралия“ тежащ 998 гр., ще бъде изложен  в музея на Южна Австралия. Описват го като “най-добрият сред нешлифованите опали“ и е оценен на  900 000 австралийски долара. Той е семейна собстеност на миньора  Уолтър Бъртрам, който го е открил през 1946 г..Най-големият необработен опал  „Олимпик Аустралис“  тежащ около 3 450 гр., оценен на 2,5 милиона австралийски долара, също ще бъде изложен в музея.

     

  • Аквамарин – покровител на мореплавателите и любим на бижутерите

    АквамаринАквамарин – покровител на мореплавателите и любим на бижутерите

    Името, цветът и легендите, обгръщащи изпълненият със скъпоценна прохлада аквамарин, са свързани преди всичко с морето. Аквамаринът е прозрачен  берил, чийто цвят може да варира от небесно синьо до тъмно синьо към бледо зелено и е  сравним с цвета на тропическа морска вода. Въпреки,че може да бъде объркан със синия топаз, аквамаринът е доста по-рядко срещан и по-скъп камък. Наименованието му произлиза от латинската дума „aqua“ – вода и „mare“ – море.

    Аквамаринът е един от най-нежните и красиви ювелирни камъни познати и използвани от човека. Още по времето на шумерската цивилизация / просъществувала до 2000г. пр.н.е. / красивите синьо-зелени камъни били определяни като символ  на  дълголетието, младостта и щастието. В Рим аквамаринът, бъдещият закрилник на мореплавателите, олицетворявал искренната любов и преданост и през вековето до Средновековието това схващане успяло да се съхрани.

    Аквамарин

     

    В тази епоха с аквамарини са били украсявани статуите на Дева Мария. Във Франция новобрачните двойки си разменяли сребърни пръстени с този камък като вярвали,че така ще имат дълъг и щастлив семеен живот. Във времето на Ренесанса и Великите географски открития аквамаринът бил считан за закрилник на мореплавателите и  рибарите. Вярвало се е, че камъкът притежава силата да усмирява морските вълни и да изведе изгубилите се моряци в спокойни води. Майсторите гравирали върху камъка образите на Нептун, Тритон и Нереидите. Всеки капитан на кораб обикновено притежавал  украшение или декорация от качествен аквамарин, вярвайки, че кристалът  ще им помогне да се върнат благополучно от морските си пътувания.

    Обикновено в природата се срещат полупрозрачни аквамарини,  макар и рядко, могат да бъдат открити и камъни с наситено син цвят, а те са и най-ценените сред ювелирите и колекционерите. Към настоящия момент като лидер в добива на качествани аквамарини се налага Бразилия. Именно на нейна територия са намерени най-големите и с наситен син цвят камъни. През 1917 г. в Бразилия в рудника Максикс, било открито находище на аквамарини със сапфирено син цвят.

    АквамаринТе получили названието максикс-аквамарини.  За съжаление, нестабилния цвят на тези камъни се оказал още по „феноменален“ от техният  син цвят. Даже и за кратко под слънчевите лъчи цветът на кристалите избледнявал, а  след престой на дневна светлина  променяли  цвета си от замъглено синьо до жълто-кафяво и землисто. Големи находища се разработват и в Индия, Пакистан, Китай, Мианмар, Мадагаскар, Мозамбик и Нигерия.

    Един от най-красивите и скъпо струващи аквамарини е „Марта Роха“ с маса 30,6 кг. В короната на английската кралица има поставен съвършен гравиран аквамарин/920 ct./ с цветът на морето.

    Най-големите открити екземпляри аквамарин се съхраняват в колекциите на различни музеи – Британския музей, Смитсъновия музей, Американския музей за национална история и др. През 1910г. в Бразилия е открит  минерал с маса 110 кг. От него са се получили 22 000 ct. Част от този кристал се съхранява в Ню Йорк. Друг такъв голям  камък с маса 82 кг. е бил открит през  1796 г. на територията на бившата СССР . В Оръжейната палата на московския Кремъл се намира склуптора на полския крал Станислав, изработена от цял кристал аквамарин с височина 30 см, инкрустирана със злато.

    АквамаринСтойността на аквамарина се определя от размера на камъка, от наситеността на цвета, от наличието или отсъствието на включения и пукнатини. Бледият цвят и включенията могат рязко да понижат цената на камъните.

    Отличната прозрачност и сравнително голямата твърдост превръщат аквамарина в един от предпочитаните  камъни за бижутерите и майсторите на приложните изкуства. Качествата му позволяват да се експериментира по отношение на нестандартни форми и шлифовки и така да се създават истински ювелирни шедьоври.

    Бижута с аквамарини може да видите тук>>

  • Ах, тези корали!

    Ах, тези корали!Ах, тези корали!

    Повечето корали зависят от слънчевата светлина и се развиват в чисти,  плитки, прозрачни води. Те изграждат кораловите рифове в тропичните и субтропичните води като Големият бариерен риф край бреговете на Австралия. Съществуват и видове корали, които се развиват на по-голяма дълбочина в Атлантическия океан. Коралът е полип, който расте единично или образува колонии от голям брой индивиди, свързани със скелетни образувания.  На височина могат да достигнат  до 40 см, а дебелината на разклоненията до 5-6 см. Коралите растът бавно – до 75 мм годишно.

     

    Ах, тези корали!Названието „корал“ произлиза от гръцката дума „коралион“ , както и от латинската „коралиум“. Но най- старото им известно название е „горгеа“, което е свързано с Горгоната Медуза. Според една легенда, след победата на Персей над Горгоната Медуза, той сложил страховитата й глава в торба и поел по дългия път към дома. Докато отпочивал край морето оставил торбата на брега, покрита  от водорасли и храсти. Кръвта на Медуза се процедила през торбата и ги превърнала в камъни. Морските нимфи отнесли вкаменените клони и листа на дъното на морето –така възникнали първите коралови колонии. Затова гърците наричали червения корал „кръвта на Медуза“, а океанските – „дървото на живота“.

    Коралите са разделени на Благороден, Корен и Пяна. Коренът е разновидност на корала,която представлява коралов храст. Към пяната се включват минерали,които образуват прехода от върха към твърдата част на масива.Тези видове, не са скъпи и имат голямо разнообразие от нюанси. Интерес за бижутерите представляват само червените благородни корали /Corallium rubrum и Corallium nobile/.

    Естествените корали имат матова повърхност,а стъкленият блясък придобиват в резултат на финна шлифовка с шкурка и филц. Още от древността от корали са се изработвали различни украшения и накити. Открита е ваза украсена с корали, която според специалистите е изработена преди около 5000 години. Според археолозите най-древните находки на червен корал, използван от хората са открити в Месопотамия и са датирани към 3000г. пр.н.е.

    Древните гърци смятали розовия корал за символ на безсмъртие и щастие. През Средновековието се е вярвало, че коралът прави човека мъдър и предотвратява нещастие. Чарлз Дарвин е споменал в своите ръкописи  за корали , които могат да причинят болезнени усещания.И действително,при някои от видовете се наблюдават тежки изгаряния.Особено опасни са коралите,които растът в Карибско и Червено море.

    Най-висококачествените корали се добиват край западните брегове на Средиземно море, Червено море и Тихия океан. По крайбрежието на Хаваите и Индийския океан се добива т. нар черен корал /Antipathes spiralis/. Сини корали  /Allopara subirolcea/ се срещат край Филипините и Камерун, а по крайбрежието на Хавай, Аляска, Япония и Австралия е разпространен красивия златен корал Parazoanthus spirals. В някои варовикови скали се откриват коралови фосили с форми, наподобяващи цветя.

    В главен център на търговията с корали се е превърнал  Торе – дел -  Греко в Италия, поради тази причина са се наложили италианските наименования на коралите :

    Arciscuro – той е много тъмно червен, наричан е още „бича кръв“

    Rosso scuro – тъмно червен

    Rosso – червен

    Secondo coloro – като втори цвят или цвят сьомга

    Rosa vivo – ярко розово

    Rosa pallido – бледо розов

    Pelle d’Angello – розова плът или ангелска кожа. Обикновено това е най-скъпият корал, използван в бижутерията.

    Прочутите камъни „петоски“ от езерото Мичиган са всъщност коралови фосили.

    Нашите бижута с корали може да видите тук>>

     

     

  • Неоновият блясък на параиба

    Неоновият блясък на параиба

    Параибата се добива само на едно място в света / бразилският щат Параиба/ и макар да принадлежи към семейството на турмалините неговата цена може да бъде по-голяма  от тази на брилянт.

    Бразилия е позната като страна на турмалинита, а параиба е турмалин, открит сравнително скоро /1987г./. Сензационната находка е свързана с името на един-единствен човек – Хейтор Димас Барбоса. В продължение на години той неуморно се трудил в разработването на малък планински участък в търсене на необичайни и непознати турмалини. Благодарение на упорития му труд  и  вяра в успеха на трудоемкото начинание през 1987г. на бял свят се появили шепа превъзходни кристали с невиждан дотогава цвят.

    Какво отличава параибата от другите турмалини? Защо завладява така силно?Преди всичко това е свързано с магическият му блясък, който извира от вътрешността му. Параиба завладява отведнъж – това не е просто привлекателен и необичаен камък. Той  шокира с красотата си. За него са характерни различни нюанси на небесно  синьо, тюркоазено, тъмно синьо, зелено и индигово синьо. Тези пламтящи оттенъци са свързани с високото съдържание на мед  и  високо съдържание на злато. Ако камъкът не беше така прекрасен, неповторим и рядко срещан, би могъл да се използва като суровина за добиване на този благороден метал.

    Истинската жива красота на параиба може да се прояви едва след като камъните бъдат фасетирани. При фасетирането им в  тях се „разпалва“ огън, видим дори при много слаба светлина. Поради тази причина параиба често са наричани „електрически“ или „неонови“. Ако в тъмна стая се поставят скъпоценните камъни диамант, рубин, сапфир и изумруд и редом до тях параиба, а след това вратата леко се открехне, то първото нещо, което ще се види е параиба. Отвори ли се широко, параиба ще избухне в светлина, засенчвайки своето благородно обкръжение.

    Параиба е шампион по яркост. Естетите и ювелирите го определят като най-привлекателния полускъпоценни камъни в природата.

5 обекта