Това е демонстрационен магазин. Всички поръчки направени през този магазин няма да бъдат разгледани или изпълнени.
За запитвания и поръчки тел: +359889 006 068, +359889 006 067 или на място в магазините ни.

ДОБРЕ ДОШЛИ

Monthly Archives: August 2017

  • Слонова кост

    Слонова кост

    Какво означава слонова кост?

    Всъщност това са бивните зъби на слоновете. При африканските слонове бивните са огромни и наистина внушителни - възможно е да достигнат 3 м  дължина,  всеки от които да тежи по 100 кг. При индийските бивните слонове са по-скромни -  не превишават  75 кг всеки.

    Качеството на слоновата кост (ivory) се определя при определени  балансирани  съотношения. Колкото  повече са минералните вещества, толкова по- бял, твърд и траен  естествен материал са те. Тя блести подобно на скъп китайски порцелан и е достатъчно  устойчива на различните въздействия през годините. Според някои специалисти, цветът на слоновата кост от най-висш клас е с лек кремав оттенък. Но точно определение няма, а и не всички специалисти са на едно мнение. В едно обаче няма  съмнение: че преработената слонова кост визуално наподобява кадифената кожа на млада жена от Викторианската епоха. Цветът на благородният материал може да бъде чисто бял /от млада мека кост/, както и светло кафяв с червеникав или дори със зеленикав оттенък.

    Слонова кост

    Праисторическите хора също са познавали и ценили слоновата кост. При разкопки, археолозите са открили специални инструменти за махане на бивните на мамути, датирщи от преди повече от 30 000 години.

    Слонова кост

    Древните цивилизации побързали  да засвидетелстват  своето уважение към уникалния природен материал, съчетаващ в себе си минералната твърдост и еластичността на органичната материя. Древногръцкият скулптор Фидий изваял статуя на Зевс, като тялото му било от слонова кост, а наметката  от чисто злато.

    Слонова кост

    В Римската империя, а след това и във Византия, слоновата кост станала популярна и сред народа. Богатите граждани си поръчвали специални трептихи, разтягащи се  два или три пъти с различни образи и символи. Портретите на императори и техни цитати с течение на времето били заменени с икони и откъси от Библията.

    Слонова кост

    Ценният материал бил добре познат и на древните китайци и японци.Техните майстори били ненадминати в изработването на фигурки, статуетки, кутии и ажурни фенери, тъй като слновата кост не гори. Важна особеност се явява, нейната пластичност при определени условия. Тя става изключително податлива на обработка.Така китайските резбари първи изобретили вплитането на ажурните форми един в друг в нежни топчици. Най-добрите майстори умеели да измайсторяват деветнадесет и повече топчици една в друга, подобно на матрьошки.Те се съредновавали  кой по-интересен и уникален елемент да  вмъкне в своето произведение.

    Слонова кост

    Според  легендата, трона на Сюлейман ибн Дауд е бил изработен от злато и украсен със слонова кост. В Старият Завет пишело, че стойността на слоновата кост е равна на стойността й в злато. С днешна дата цената й не се е променила особено.

    Слонова кост

    До изобретяването на пластмасата, слоновата кост се е използвала широко в ежедневието. От  нея  са създавани не само произведения на изкуството, но и предмети за бита. В началото на ХХ в. в САЩ  са пуснати за продажба скъпи рояли, пиана и други клавишни инструменти в резултат на което са избити  над 13 хиляди слона.

    Слонова кост

    Поради изключителните си качества, голямата  пластичност и нежните нюанси на цвета, слоновата кост винаги е била предпочитана като материал в ювелирното изкуство както самостоятелно, така и в комбинация с благородни метали и други минерали с органичен произход. Гривни, колиета и обици в съчетание с жълто и бяло злато и /или  са прекрасно допълнение към визията за пролетния и летния сезон. Слоновата кост придава елегантност, изтънченост и ефирност на всеки тоалет, независимо от повода.

     

  • Морганит (розов берил)

    Морганит (розов берил)

    Морганитът /розов берил/ е полускъпоценен камък с необичаен цвят. Известен е с различни имена – морганит, воробевит и неосъщественото розов изумруд. Това са названията на берила, който по волята на геоложката съдба , се отличава с червеникаво-виолетови, по-често розови цветове и нюанси. Минералната си „самостоятелност“ естественият морганит придобива сравнително скоро – от началото на XX век.

    До този момент той практически не е известен на ювелирния свят. Камъкът не може да се определи като рядък. Негови находища са открити в Урал, Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Морганитът е красив и търсен камък: шлифовани, безупречните камъни могат да бъдат оценени изключително високо, почти толкова, колкото брилянти със същите размери.

    Този полускъпоценен камък се отличава с високи ювелирни качества, макар в естествените кристали да се срещат включения, пукнатини, кухини и различни примеси. Голяма част от кристалите на минерала са непрозрачни, не притежават изразителен блясък и наситеност на цвета.Морганитът е изключително податлив на обработка и за него са подходящи всички възможни форми и шлифовки.

    Широко разпространено е грешното мнение, че названието си камъкът е получил от съдържащите се в него манганови съединения. В действителност получава името си през 1911г. и е кръстен  на известния американски банкер и филантроп Джон  Морган, умело съчетавал бизнеса със задълбочено /почти професионално/ увлечение по гемологията. Две години преди смъртта си той получава официално признание за заслугите си към американската  минералогия. Джон Морган дарява изключително богата колекция от минерали и скъпоценни камъни на Музея по естествена история в Ню Йорк.

    В Русия минералът е известен с названието воробевит – на името на изтъкнатия минералог  В.И. Воробьов, който открива интересният камък в Урал. През годините неколкократно са правени опити различните названия на минерала да бъдат обединени в общото за цял свят „розов изумруд“. И макар това название да е напълно обосновано от гемологична гледна точка , то така и не било възприето повсеместно поради претенциозността на това име.

    В природата най-широко роазпространен е розовия морганит, но цветовия спектър на камъните варира в широки граници – от розов до люляков и светло виолетов. Големи кристали морганит се добиват в Мадагаскар, Афганистан, Бразилия и САЩ. Абсолютната прозрачност на камъните и отсъствието на включения и дефекти, са критериите, които формират високата стойност на камъните. Стойността на морганит с брилянтен шлайф може да варира между 50 -200 американски долара за карат. Най – високо оценявани са камъните с прасковен цвят. Поради голямата визуална прилика между двата камъка често кунцит се предлага като морганит от недобросъвестни търговци.

    Въпреки кратката му история, музеите вече разполагат с внушителни  колекции от експонати, отличаващи се със сравнително големи размери и необичайна оцветеност. Така например най-големият намерен досега морганит е със  светло оранжев цвят, тежи повече от 23 кг и е открит през 1989г.; друг камък с тегло 5 кг. се съхранява в музея на Санкт Петербург. В Музея по естествена история в Ню Йорк е изложена статуетка от морганит, изработена от цял камък.

    Нежните, топли цветове и нюанси превръщат морганита в един от търсените и предпочитани камъни от  дизайнерите на различни ювелирни къщи, експерти  и ценители. В последните години се превръща в предпочитан камък за годежни и сватбени бижута в съчетание предимно с жълто и розово злато. Морганитът преди всичко се очертава като камък за романтици.

  • История на тюркоаза

    История на тюркоаза

    Тюркоазът, чиято история е съизмерима с историята на човечеството е обгърнат в легенди.

    Будистите го определят като камък на просвещението, тибетците го възприемат като живо божествено същество, северноамериканските индианци са запазили традициите на своите предци, свързвайки го с Небесната богиня, плачеща с тюркоазени сълзи.

    Цветът на тюркоаза варира в различни нюанси на синьото  / от небесно синьо до тъмно синьо / и зеленото / от ябълково зелено до наситено маслинено зелено /. Повърхността му е неравна и е изпъстрена с множество тъмни жилки. Според легендите тюркоазът е камък, чийто цвят и съответно качества се променят с времето.  За най- качествен и съответно  най- ценен се приема тюркоазът със зелен цвят и неговите нюанси, тъй като се среща изключително рядко.

    Цветът и качествата, превръщат тюркоаза в един от най-използваните камъни в ювелирното изкуство. Тюркоазът е крехък камък, което го прави неподходящ за шлифоване и полиране. В ювелирните изделия се инкрустира под формата на кръгли и/или овални кабошони и маниста.  Инкрустира се в бижута изработени от злато и сребро, както добре се съчетава с различни скъпоценни камъни и емайл. Изключително приятни като визия и подходящи са бижутата, в които тюркоазът се съчетава с бели океански перли и брилянти.

    Към настоящият момент най –богатите залежи на качествен тюркоаз се намират в Иран. Добива се също така в Австралия, САЩ / Аризона, Ню Мексико, Невада /.

    През вековете късчетата тюркоаз  били не само предмет на обожание, но  служели и като разменно средство в търговията.

    Тюркоазът бил считан за камък на късмета и камък – закрилник от народи, които са съществували в различно време в различни краища на света и не са имали никаква комуникация помежду си : Персия, Китай, древно Мексико, Индия, Централна Америка. Украшения от тюркоаз са откривани в гробниците на фараоните, персийските шахова, ацтеките, американските индиянци.

    Тюркоазът е бил използван за изработването на много различни ювелирни и церемониални предмети от времето на Средното (XXI – XVII век пр.н.е.) и Новото царство (XVI – XI век пр.н.е.). При това много от тези предмети се отличавали с толкова ярък и наситен цвят, че първоначално  археолозите  ги  смятали за боядисани. Древните египтяни добивали тюркоаз в безплодната пустина на Синайския полуостров. Там, в търсене на „небесния камък“, при изключително тежки условия и на сигурна смърт фараоните изпращали хиляди пленници и роби.

    Във времето са се запазили и до нас са достигнали великолепни ацтекски ритуални маски, инкрустирани с тюркоаз (Музей на американските индиянци в Ню Йорк).За маите и ацтеките тюркоазът бил „камък на боговете“. Вождът на ацтеките Монтесума в качеството си и на върховен жрец  притежавал двуглава змия, изработена от  тюркоазена мозайка. Днес този култов религиозен предмет се съхранява в Британския музей и се счита за историческа ценност.

  • Хелиотроп - "обръщащ се към слънцето"

    Хелиотроп Хелиотроп - "обръщащ се към слънцето"

    Хелиотропът известен още като „кървав камък“ /bloodstone/ е разновидност на халцедона с характерна окраска – тъмно зелено с червени петна, но ако петната са жълти, камъкът се нарича „плазма“. Наименованието на хелиотропа идва от две гръцки думи, Хелиос - слънце и Тропос – преобразяване, като преводът на тази фраза означава „Обръщащ се към слънцето“. Легендата за произхода на хелиотропа разказва, че той се е създал когато няколко капки от Христовата кръв паднали и оцветили някои камъчета в основата на кръста.

    Древните гърци и римляни са носели хелиотроп за добиване на издържливост. Те смятали, че този камък може да влияе на позицията на слънцето в небето. Хората, които били на власт го използвали, за да увеличат още повече популярността си. За минерал с такова име се споменава още в писанията на философа Плиний датиращи от – І в. пр. н. е.

    Хелиотроп

    В Древна Индия, хелиотропът бил символ на храброст и мъдрост. В индийската йога, той се е считал за камък със силно енергийно поле, което може да предпази от негативни влияния. Считало се е, че украшения от хелиотроп спомагат, да се смекчи гнева на владетелите и господарите.

    Хелиотроп

    При Древните Египтяни камъкът също бил на особена почит. Те вярвали, че той има “специални магически свойства“ и, че всички врати ще бъдат отворени за притежателя на такъв камък...

    Хелиотроп Индианците използвали амулети от минерала във формата на сърце за спиране на кръвотечения. Испанският мисионер Бернардино де Саагун отбелязал, че през 1574 г. е спасил много индианци болни от чума. Всички те били „излекувани“ благодарение на това, че той им дал да подържат в ръка къс хелиотроп. „Кървавият камък“ е с голяма плътност, цветовете на който могат да варират. Висококачественият хелиотроп е полупрозрачен в наситено зелено и с равномерно разпръснати петна в „истинско червено“. Както и при другите „шарени“ камъни, майсторството при обработката му се състои в подбора на добри цветови комбинации.

    От този камък през Древноста са се изработвали печати, мъжки пръстени и предмети за Хелиотроп украса. По време на Викторианската епоха във Великобритания е бил доста популярен камък. Изработвали са се уникални бижута и различни аксесоари. Лувъра в Париж съхранява гема от хелиотроп с печата на Императора на Свещената римска империя Рудолф ІІ /1552- 1612 г. /. Той се е интересувал от изкуство като събира огромна колекция от скъпоценни камъни и минерали в процеса на търсене на „философския камък”. В колекцията на Лувъра се намира и купа за десерт от хелиотроп, собственост на Краля-Слънце Луи ХІV.
    Хелиотроп Из колекционерските среди под знака на „Фаберже“ е известна дръжка за слънчобран, изработена от хелиотроп инкрустирана с брилянти. Произведението е на бижутера Михаил Перчин от ювелирна къща „Фаберже“ , а още по- известна е кутията за бижута около 1896 г. /също от хелиотроп със златен обков в стил нео-рококо. Тя също е изработена от Михаил Перчин с щемпел „Фаберже“ и е подарена на графиня Мария Александровна. Понастоящем кутията е собственост на английската кралица Елизабет ІІ. Може би най-известното произведение от хелиотроп на къща „Фаберже“ е великденското яйце „Спомен за Азов“. Предполага се, че хелиотропите от които са направени предметите са с произход Русия, в предвид практиката на Фаберже да използва камъни добити в Русия.

4 обекта