Monthly Archives: September 2017

  • Рутилов кварц

    Рутилов кварц

    Рутиловият кварц е популярен сред търговците и днес с многото си различни имена като: „Венерини коси“, „Стрелите на Амур“, „Любовни стрели “, „Стрелите на Купидон“ и др. През 1803г. Абрахам Вернер изследва свойствата на този минерал и му дава  научното име „рутил“ - от латински „rutilus“, което означава „червеникаво“.

    Този атрактивен камък е широко разпространен и е известен със своите необичайни форми. Той е изключително красив и интересен, затова много колекционери с право се гордеят със своите колекции от минерали. Това са причудливи иглени розетки от финни кристали или агрегати, в които рутиловите нишки проникват в структурата на други минерали.

    За първи път камъкът е открит в Централен Урал от естествоведа Питър Симон Палас, който организирал редица експедиции из цяла Русия и има огромен принос за местната геология и минералогия. Палас е нарекъл този камък „сияйно слънце“ поради необичайните оптични ефекти на кристалите.

    Рутилов кварц

    Рутилът е един от основните източници за добив на титан. Намират се и уникални редки екземпляри на кварца с перфектна звезда от рутил в центъра. Разбира се, такъв камък винаги е обект на повишен интерес от страна на колекционерите. Интересни са също и минералите с необичайни агрегати, подобно  игличките на таралеж както и камъните с червен цвят.

    Рутилов кварц

    „Венерините коси“ са винаги актуални и вградени в бижута се създават неповторими съчетания между полускъпоценните и скъпоценните камъни. Много известни ювелирни брандове са „заложили“ на тази съвършенна комбинация, превръщайки ги в цели колекции.

    Рутилов кварц

    Друг такъв минерал е планинският кристал с черни турмалинови нишки. Той е също толкова  интересен за ювелирите. Този турмалин има „скрити“ декоративни свойства и при ярко осветление, могат да се появят сини оттенъци подобно на скъпо  кадифе.

    Рутилов кварц

    В природата турмалинът е често срещан по целия свят и под различни форми, но колекционерите търсят така наречените „турмалинови слънца“, игрови агрегации на този кристал. Особено ценни са и кварцовете с кълнове от черен турмалин. Безразборното пресичане на „игличките“ правят минералите уникални, една плетеница от неразбираема вселенска геометрия.

    Рутилов кварц

    Освен в Урал този турмалин се добива и в Мадагаскар и Бразилия като там са открити и най-големите късове в света. След полиране минералът става невероятен материал за различни интериорни  детайли. От черен турмалин се правят и декоративни облицовки.

  • Планински кристал

    Планински кристал

    Планинският кристал е безцветната прозрачна разновидност на кварца. Практически е разпространен във всички краища на Земята и се открива главно в кухините на хидротермални жили. Залежите от планински кристал с най-високо ювелирно качество са съсредоточени предимно на територията на Русия и Китай. В древността хората вярвали, че късовете планински кристал са вкаменен лед. По този повод в своята „Естествена история“ Плиний Старши пише: „Кристалът се образува под въздействието на силния студ.“

    Названието на минерала е дадено от древногръцкият учен и лекар Теофаст „crystallus“, което означава „лед“ и дълго време се е вярвало, че той има свръхестествен и дори божествен произход. Според една гръцка легенда преди хиляди години в Патра се издигал храм на богинята на плодородието Деметра, а в него било поставено голямо кристално огледало. От всички краища на света в храма се стичали хора, за да отправят своите молитви към богинята и да попитат огледалото за съвет.

    Планински кристал

    За китайците планинският кристал бил символ на безкрайността, чистотата, търпението и упорството. Според древните японци той е застиналото дихание на свещения Бял дракон. Те вярвали, че в камъка се преплитат „вълшебното минало и магическото настояще“. В старата Шотландия украсявали владетелските корони и скиптрите с късчета планински кристал, наричали го „камък на всевластието“ и го свързвали с невиждана мощ.

    Планински кристал

    На територията на Южна Америка при проучванията на древни светилища са открити кристални черепи, прецизно изработени от цели късове напълно прозрачен планински кристал в естествени размери. До ден днешен те са считани за една от най-необичайните загадки, достигнала до нас от далечното минало. Все още неса ясни както техния произход, така и предназначението им. Днес тези реликви могат да бъдат видяни в музеите на Европа и Америка, т.напр. в Британския музей е изложен женски кристален череп с тегло 5 кг.

    Планински кристал

    Древноримският император Нерон, обсебен от гръцкия мит, че боговете отпиват амброзия от бокали планински кристал, наредил да бъдат изработени такива и за него, но така и не се сдобил с божественост и безсмъртие.

    Планински кристал

    Едва през 17в. за учените, а в последствие и за широката общественост бил изяснен произхода на планинския кристал, но красотата и качествата му продължили да се ценят. От планински кристал били изработвани различни луксозни предмети за бита, декоративни интериорни предмети и украшения, а в днешно време намира своето приложение и в различни сфери на индустрията. Своята популярност сред европейската аристокрация планинският кристал бележи по времето на императрица Екатерина II и продължава да се развива в работите на Карл Фаберже и неговите сътрудници. Те най-добре успяват да извадят на бял свят красотата му, посредством виртуозната си работа, останала ненадмината и до наши дни.

    Планински кристал

    Чистотата и блясъкът, които при добра обработка може да се доближат до тези на скъпоценните камъни и сравнително ниската цена, превръщат кристала в предпочитан материал от ювелирите при изработката на украшения и накити за широк кръг от потребители.

    Планински кристал

    Към настоящият момент използването на планински кристал в ювелирното изкуство се преоткрива и красотата му бележи своя възход чрез колекции на известни ювелирни къщи и водещи дизайнери. Деликатната красота на планинския кристал го превръща в желан материал за изработката на различни бижута, а неутралния му цвят го прави подходящ аксесоар към всеки тоалет.

  • Кехлибар - най-старият органичен минерал

    Кехлибар - най-старият органичен минерал

    Кехлибарът не е камък. Той е вкаменена смола – минерал с органичен произход. Може да се каже, че това е най-старият органичен минерал известен на човека.

     

    Кехлибарът завладява не само с красотата си, но и с фантастичната си възраст – милиони години. Това е смолата на праисторическите хвойнови дървета, която хилядолетия се е съхранявала в земните недра или под водата, в места, недостъпни за кислород. Периодът, в който кехлибарът започва да се формира е мезозойската ера. Това е времето, в което динозоврите все още са господствали на Земята. Кехлибарът есъвременния символ на геоложката история на планетата. „Млад“ кехлибар просто не съществува. Историята му се измерва с космически величини и в сравнение с нея човешката е просто прашинка, носена от вятъра.

    Кехлибар

    Първият исторически писмен източник, в който се говори за кехлибара, може да бъде отнесен към X в. пр. н.е. и се съдържа в асирийски клинописен надпис върху обелиск, съхраняващ се в Британския музей в Лондон. За кехлибара се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. За него разказва и Омир в своята „Одисея“. Древните гърци го наричали електрон, а германските племена го определяли като „огнен камък“. Някога голям кехлибар украсявал короната на египатския фараон Тутанкамон.

    Кехлибар

    През Средновековието кехлибарът бил широко използвано лекарствено средство. Докато майсторите се опитвали да открият способ, чрез който стъклото да бъде изработено напълно прозрачно, от шлифован кехлибар се изработвали очила и лупи.

    Кехлибар

    Своята най-голяма популярност кехлибарът придобива в периода XVII-XVIII век. Това е и времето, в което се изпробват и нови способи за обработка и приложение на минерала. Така станало възможно да се създават по-големи скулптурни фигури, масивни вази и декоративни изделия. Сложна и дълга е историята на едно от най-грандиозните произведения на изкуството, която продължава и до наши дни – Кехлибарената стая. Тя била изработена по заповед на пруския крал Фридрих Вилхем I за 8 години от датския резбар Тусо. Представлява сложна композиция от 8 платна с обща площ  55 m². Изключителната й стойност е свързана не само с качеството и количеството на използвания кехлибар, но и с уникалната по сложност и майсторство изработка. През 1716г. Фридрих I я подарява на руския цар Петър I. Стаята – подарък била сглобена в Зимния дворец . През 1755г. царица Елисавета издава заповед тя да бъде преместена и отново сглобена в Екатерининския дворец в Царско село. В следващите 50 години майсторите продължават да изработват украшения и различни изделия  – маси, кутии, шахматни фигури. Количеството на вложения кехлибар достигнало 600 кг. По време на Втората световна война немските войски превземат Царско село. Кехлибарената стая е демонтирана и пренесена в Кьонингсберг. От 1945г. следите й се губят. През 1979г. Съветът на министрите на руската федерация взел решение за възстановяването на Кехлибарената стая, а работата по проекта продължила 24 години.

    Кехлибар

    Безспорно най-големите залежи на кехлибар се намират по цялото крайбрежие на Балтийско море, поради което той често е определян като „златото на Балтика“. Най-голямото открито находище на кехлибар е на територията на Русия. Там се осъществява единствения в света открит промишлен добив на кехлибар, който съставлява около 80% от световното производство. Другите находища са разпръснати по цял свят – Мианмар, Франция, Ливан, Тайланд, Мексико, Доминиканска Република.

    Кехлибар

     

    Кехлибарът се отличава с голямо разнообразие на цветове и нюанси – повече от 250. Цветовото разнообразие се дължи на всевъзможни включения с различен произход. Частици от водорасли, различни треви и почва допринасят за зеленикавите оттенъци, а наличието на въздушни мехурчета го правят по-светъл. Присъствието на някои минерали придава интересни сребристи оттенъци.

    Кехлибар

    Класическият цвят е слънчево-меден. Това е цветът на балтийският кехлибар, но оттенъците му са изключително много – от безцветно до черно. Червените и вишневи  кехлибари са разпространени предимно в Азия, където представителите на някога господстващите династии носели големи кехлибари, които с цвета и блясъка си напомняли рубини. Белият цвят на някои кехлибари е преди всичко зрителна илюзия. В действителност цветът е жълт, но с твърде много въздушни и водни мехурчета, които променят първоначалния цвят. В Русия белия кехлибар е бил наричан „сапунен“, а в страните от Централна и Западна Европа  – „кралски“.

    Кехлибар

    Синият кехлибар е с най-голяма твърдост. Той е изключително рядък, поразително красив и необичаен. Среща се в Доминиканската Република, Мексико и Никарагуа. На светлина цвета му е нежно син, а при слабо осветление става наситен. Обработката на синия кехлибар е сложно начинание, поради което украшенията от него са изключително скъпи, редки и ценни. Синият тропически кехлибар фосфоресцира благодарение на съдържанието на примеси от вулканична пепел. На светлина тези камъни са жълти, а отразяващата им повърхност придава царствено синьо сияние.

    Кехлибар

    Във времето модата по отношение на кехлибара бележи своите върхове и спадове. Днес бижутерите обковават „слънчевия камък“ със злато и/или сребро, както и в комбинация с други полускъпоценни камъни, създавайки както класически, така и необикновени и ярки бижута.

  • Лунен камък

    Лунен камък

    Студеното сияние на лунния камък

    лунен камък

     

    Едва ли е възможно лунният камък да бъде объркан с друг полускъпоценен камък. Нежно  мъгливо сияние сякаш струи от дълбините му. Това е блясъкът, който хората определят като загадъчен и който е станал причина за раждането на много легенди.

     

    Лунният камък е известен още с имената адулар, селенит, воден опал. В Индия го наричат „лунно сияние“ и е един от почитаните свещенни камъни.

     

    Лунен камък

    Според индийската митология лунния камък се е родил от „уплътнена“ лунна светлина. Преди всичко в Индия, макар и рядко, могат да се открият лунни камъни с т. нар. ефект „котешко око“.

    Лунен камък

    Лунният камък е сравнително рядък полускъпоценен камък, отнасящ се към групата на калиевите фелдшпати и е разновидност на ортоклаза.Може да бъде млечно бял, син, синьо-сив, лилав, оранжев и златисто-бял.

    Лунен камък

    Най-известното голямо находище на лунен камък се намира на о. Шри Ланка. Именно там в продължение на години са се добивали най-ценните висококачествени камъни. Към настоящият момент това находище е напълно изчерпано. В средата на XX век залежи на лунен камък с качество близко до това на камъните от Шри Ланка, са открити в САЩ / Вирджиния/, находища има също така в Индия, Бирма,Танзания, Австралия, Швейцария и Мадагаскар.

    Лунен камък

    Понякога лунния камък променя блясъка и интензивността на цвета си, реагирайки на промените в околната среда и преди всичко при повишаване или намаляване влажността на въздуха. Именно  това му свойство лежи в основата на неговия магнетизъм и загадачност.

    Лунен камък

    Истинската си популярност камъкът придобива през XVII – XVIII век. Бижутерите от романтичната епоха арт-нуво като Рене Лалик и Луис Комфорт Тифани разкриват за съвременния свят студената приказна красота на лунния камък. Едва ли има уважаваща себе си ювелирна къща, която да е устояла на изключителната ненатрапчива красота на този полускъпоценен камък.

     

    Лунен камък

    Качествени лунни камъни се срещат рядко на пазара и съответно цената им е висока. Тя се определя от интензивността на цвета, размера и прозрачността на камъка. Така например синкаво – белите камъни притежават изключителна триизмерна цветова дълбочина, видима при завъртане на камъка. Тези камъни са особено търсени и ценени от бижутери и колекционери заради тяхната рядкост.

4 обекта