Monthly Archives: October 2021

  • Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията! - продължение

    Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията!- продължение

    Дълга е историята на едно от най-грандиозните произведения на изкуството, която продължава и до наши дни-Кехлибарената стая.

    Тя била изработена по заповед на пруския крал Фридрих Вилхем 1 за 8 години от датския резбар Тусо. Представлява сложна композиция от 8 платна с обща площ 55 квадратни метра.

    Изключителната и стойност е свързана не само с качеството и количеството на използвания кехлибар, но и с уникалната по сложност и майсторство изработка. Кехлибарът се отличава с голямо разнообразие на цветове и нюанси-повече от 250. Цветовото разнообразие се дължи на всевъзможни включения с различен произход.

    Частици от водорасли, различни треви и почва, допринасят за зеленикавите отенъци, а наличието на въздушни мехурчета го правят по светъл. Класическият цвят е слънчево меден. Това е цветът на балтийският кехлибар, но отенъците му са изключително много-от безцветно до черно.

    Червените и вишневи кехлибари са разпространени предимно в Азия, където представителите на някога господстващите династии носели големи кехлибари, които с цвета и блясъка си напомняли рубини.

    Белият цвят на някои кехлибари е преди всичко зрителна илюзия. В действителност цветът е жълт, но с твърде много въздушни и водни мехурчета, които променят първоначалния цвят. Синият кехлибар е с най-голяма твърдост и е изключително рядък, поразително красив и необичаен.

    Среща се в Доминиканската република, Никарагуа и Мексико. На светлината цвета му е нежно син, а при слабо осветление става наситен.

    Синият тропически кехлибар фосфоресцира благодарение на съдържанието на примеси от вулканична пепел. На светлината тези камъни са жълти, а отразяващата им повърхност придава царствено синьо сияние.
    „Кехлибарът е като капсула на времето, направена и поставена в земята от самата природа“, казва Дейвид Федерман.

  • Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията!

    Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията!

    В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена преди милиони години, от борове от вече изчезналия вид Пинус сукцинифера. Смолата е служела като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби.

    Веднъж отделена от дървото, тя е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. На дъното на Балтийско море има големи запаси от кехлибар и той често бива изхвърлян на брега след силни бури. Други залежи са открити на остров Сицилия, в Румъния, Бирма, Китай, Япония, Канада, Мексико и САЩ.

    Най-голямото находище в света се намира западно от Калининград в Русия, в глинен пласт на 30 метра под повърхноста на земята. Доказано е, че най-древният кехлибар на света е на 120 милиона години. Балтийския кехлибар, който е на около 40 милиона години, може да се намери на много големи блокове, които достигат няколко килограма.

    Най-голямото парче балтийски кехлибар тежи около 10кг. и е открито в Полша през 1860г. На остров Борнео пък е намерено най-голямото парче кехлибар изобщо,тежащо 68кг. Търговския добив на кехлибар започва през 1264г. и продължава и до наши дни.

    Основните източници днес са балтийските репблики, Доминиканската република, като кехлибарът от балтийските републики е по стар, поради което е предпочитан от повечето търговци.

    За кехлибара се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. За него разказва и Омир в своята „Одисея“. Древните гърци го наричали електрон, а германските племена го определяли като „огнен камък“. Някога голям кехлибар украсявал короната на египетския фараон Тутанкамон.

    През Средновековието кехлибарът бил широко използвано лекарствено средство. Докато майсторите се опитвали да открият способ, чрез който стъклото да бъде изработено напълно прозрачно, от шлифован кехлибар се изработвали очила и лупи.

    Очаквайте продължение...

  • Опалът -мистериозен и пленителен камък- продължение

    Опалът -мистериозен и пленителен камък- продължение

    Описан е като чисто бял прозрачен камък, който проблясвал с ярко червена светлина. Наричали го „патронус форум“ и вярвали,че който го носи ще стане невидим. По времето на кралица Виктория били открити големи опалови находища в Австралия. Тя станала известна с пословичната си страст към благородния опал, особено към черния.

    opal

    Наредила на кралските бижутери да изработят различни красиви накити за нея и така „камъкът на боговете“отново бил на мода. На Изток, особено в Индия, отдавна са обожествявали благородните опали като са ги считали за камъни на любовта, верността и състраданието, а също така са вярвали, че прогонват мрачните мисли и страха. Благородният бял опал е бял, светлосив, жълтеникав, светлосиньо-сив и бледосин.

    opal

    Добива се от векове в бивша Чехословакия, където са и най- старите опалови мини в Европа. Водният опал е прозрачен с чудесна игра на цветовете, наподобяваща „огньове“.
    Огнения опал може да бъде прозрачен или полупрозрачен, има наситени жълти, алено-червени или оранжеви отенъци. Най-известният източник на огнени опали е Мексико. Този вид мексикански опал е известен и като опал кантера.

    Има поверия, че огнения опал увеличава личната сила, спомага за откриването на вътрешния огън и осигрява защита от опасности. Той е символ на надеждата, енергиен усилвател, улеснява и процесите на промяна.
    Истинският черен благороден опал е рядък и много скъп.

    Един екземпляр с размерите на бобено зърно може лесно да достигне цена от 25000 USD. Цветовете му варират от черно, през синьо-сиво до опушено сиво, с цветни петна както при белия благороден опал. Към 1887г. в района наречен „Белите скали“ в Австралия, миньорите откриват няколко находища с естествен черен опал.

    Днес Австралия е най-големия доставчик на черен опал и за това на 27.07.1993г. е обявен за национален скъпоценен камък на страната. Аборигените вярвали, че цветовете на опала са се образували когато „дъгата докоснала Земята“. Днес скъпите Австралийски опали, могат да бъдат отнесени към категорията на „инвестиционните камъни“. Ценните опали се добиват още в Етиопия, САЩ, Бразилия, Индонезия, Мексико и Перу.

    Голяма колекция от опали се съхранява във Виена. Един от опалите е с маса 7000 карата, а друг с размерите на кокоше яйце. В Австралия е намерен опал с маса 100 карата „Девоншир“. Той е с черен цвят, слабо изпъкнал, с овални очертания и е собственост на Девонширския херцог. Опалов гердан с маса 203 карата е подарен на кралица Елизабет 2 през 1954г.

  • Опалът -мистериозен и пленителен камък

    Опалът -мистериозен и пленителен камък

    Опалът -мистериозен и пленителен камък, изобразяващ подобна на дъгата иридисценция, променяйки цветовете си с ъгъла на наблюдаване. Този феномен на опалесцентна рефлекция е един от факторите отговорни за неуловимата природа на камъка.
    опал
    В арабския свят се смята, че опалите са паднали от небето с проблясъците на светкавиците. Според коренните австралийски жители, създателят слязъл на земята по дъга, за да донесе мир на хората.
    На мястото където стъпалата му докоснали земята, камъните оживяли и започнали да блещукат във всички цветове на дъгата. Така бил създаден опалът.

    opal

    Думата произлиза от латинското Opalus и санкритското Upala-означаващ „скъпоценен камък“. Той е познат и ценен още от дълбока древност. Едно от имената на опала в Древна Гърция било „педарос“, което означава дете, но също така и любимец.

    Древните гърци наричали опала „камъкът на боговете“, който носи късмет, любов и безсмъртие. При ацтеките той е известен като „буреносен облак“ и те вярвали, че предпазва от престъпления и епидемии. За Римляните опалът бил камък на късмета и пламенния устрем.
    opal

    Когато сенаторът Ноний отказал да се раздели със своя голям опал, Марк Антоний го изгонил от Рим. Опалът е свързан с римския празник Опалия-ритуал в чест на богиня Опс, който се провеждал всяка година.

    opal
    В короната на свещенните Римски императори бил инкрустиран голям великолепен опал, който бдял над Императорското семейство.

    Очаквайте продължение...

4 обекта