Monthly Archives: December 2021

  • Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи

    Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи

    Древнобългарското ювелирно изкуство е изключително по своите качества и оказва огромно влияние върху други народи. От особено важно значение е прочутият български филигран. Красивите изделия, изработени с тънка златна, сребърна или медна нишка, подобни на дантели, се продавали чак в Персия, където филигранът бил известен с името “Муза-И-Булгар”.
    Древнобългарското ювелирно изкуство
    Днес  той може да бъде видян по коланни украси, апликации, украшения, огърлици, бижута, обици, катарами и колани, където участват и скъпоценни камъни, умело вплетени от талантливите ръце на неизвестния майстор. По отношение на паралелите е интересно да се проследи и т.нар. “зверинен стил” в българското ювелирно изкуство. Той присъства на една широка територия по картата на Евразия – от Китай и Тибет до Източна Европа и очертава пътя на древните българи от изток на запад.

    Определено златните и сребърните бижута не са нещо, което току що е навлязло в бита и културата ни. Всеки народ си има специфични бижута, които са част от историята му. В България, златните и сребърни бижута са били част от народната носия, макар и да са се слагали предимно по празници.

    Пловдив е един от българските градове, който е запазил духа на този занаят. Този древен град  служи за пример как трябва да се съхранява историята на занаятите, включително и бижутерството. В Регионалния археологически музей Пловдив могат да се видят накитите и бижутата на местното население. Освен там, старинни бижута има и в Регионалния етнографски музей.

    Какви са били бижутата в миналото?

    Както вече споменахме, бижутата са били част от народната носия - сребърни и златни пафти, колани, гривни и др. Ако разгледаме тракийските носии, те се отличават с ризи от бял памук, сукман и гайтан. Бялата риза е била с множество орнаменти, сукманът обикновено е бил червен с черна бродерия и на него се е слагал черен гайтан. Задължително, жените носели и колан със сребърни или златни пафти.

    Пафтите са били едни от най-масивните бижута, които жените носели. Някои от тях били изработени от комбинация от злато и сребро, а някои само от злато или само от сребро. Най-често орнаментите им били релефни и изобразявали слънце, цветя или различни животни. 

    Пафти са се носели от най-стари времена не само в Пловдив, ами навсякъде по нашите земи. Много красиви са онези, които са в кръгла форма и изобразяват някаква сцена - примерно раждане, годеж или сватба.

  • Скандинавските Кралски бижута

    Скандинавските Кралски бижута

    В навечерието на коледните празници обръщаме поглед към далечна Лапландия в очакване на красиви подаръци от сгушената в сняг северна земя. Eто как не можем да минем без да отбележим величието на сканиваските Кралски бижута.

    В днешното издание ще ви разкажем за една забележителна норвежка кралица.

    Много се знае за кралица Мод и все пак в България тя остава непозната. Миналата година се навършиха 150 години от рождението й, което в Европа беше отбелязано с изложби и събития. Кралица Мод е деря на кралица Александра, а кралица Виктория е нейна баба. Мод е първата кралица на Норвегия, която е и кралица на Дания и Швеция. За да придобиете представа за мястото й, тя е била избрана да управлява редом до съпруга си, крал Хаакон VII. По време на коронацията си, тя носи не само кралска корона, но и скиптър, и жезъл. Нейният паметник днес се намира пред двореца в Осло.

    Пристигайки в Норвегия, Мод носи със себе си значително количество бижута и скъпоценности. Но един особено ценен предмет от колекцията й, остава в историята – тиара с перли и диаманти, подарък от родителите й. Това бижу е много харесвано и известно и е познато като „Перлената тиара на кралица Мод“.

    Когато кралица Мод се жени за принц Карл през 1896 година, тиарите не са това, което са в момента – само за държавни приеми, събития и височайши сватби. Нейната снаха, кралица Мери на Великобритания, е носела тиара всеки ден на вечеря. Тиарите са били търсени и много популярни сред аристокрацията.

    Тиарата на кралица Мод е известна подобно на „Великденското“ яйце на Фаберже. Не толкова заради стойността й, колкото заради загадката, която я съпътства. За разлика от яйцето обаче, се знае чудесно как изглежда – диадема от диаманти и перли в рамка от бяло злато и платина. В центъра й има голям троен елемент с издигащи се извивки, много модерни за времето си. Но периферията на тиарата с малки перлени „капчици“ е традиционна. Не се знае кой я е изработил. Тя се превръща в любимата тиара на Мод, именно заради комбинацията между модерно и класическо. Тиарата е толкова харесвана, че сестра й, принцеса Виктория, я взима назаем за коронацията на баща им.

    През есента на 1938 година Мод заминава за Лондон, за да се лекува. По неизвестни причини взима със себе си и повечето от бижутата си. Умира от сърдечна недостатъчност през ноември 1938 година, така че колекцията й скъпоценности остава в Лондон, което се оказва голям късмет, защото скъпоценностите остават извън обсега на Хитлер, който окупира Норвегия. Ето защо крал Хаакон решава да не връща веднага бижутата в Норвегия, а да ги съхранява на тайно място във Великобритания.

  • Дванадесетте скъпоценни камъка - продължение

    Дванадесетте скъпоценни камъка - продължение

    Сапфирът е един от дванадесетте камъка, украсяващи Небесния Ерусалим, описан в Апокалипсиса. Той е символ на спасението и окончателното помирение на хората с Бога. Този камък разпалва пламъка на творчеството, засилва емоционалната интелигентност, стимулира жаждата за знание и укрепва паметта.

    Събужда съзнането за развитието на висшата духовност и дава вътрешна концентрация, особено по време на молитва. Затова едно от имената му е "камък на монахините". Привлича, концентрира и предава на притежателя си космическата енергия, което се усеща особено силно при медитация. Най-силни в това отношение са звездните сапфири.

    Персийски мит твърди, че Майката Земя почива върху гигантски син сапфир, а небето е неговото отражение.

    Друга персийска легенда разказва, че скъпоценният камък е роден от последната капка амрит - магическият еликсир на безсмъртието или млякото на богинята на Живота. Една от християнските легенди смята, че е вкаменен отблясък от Витлеемската звезда. Според юдейски източници 10-е Божи заповеди, които Господ дал на Мойсей, били върху плочи от сапфир.

    Основните камъни на градската стена бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък – с яспис, вторият – със сапфир, третият – с халцедон, четвъртият – със смарагд, петият – със сардоникс, шестият – със сардер, седмият – с хризолит, осмият – с берил, деветият – с топаз, десетият – с хрисопрас, единадесетият – с хиацинт, дванадесетият – с аметист. А дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: всяка порта беше от по един бисер. Улиците на града – чисто злато като прозрачно стъкло. Храм в него не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.

  • Дванадесетте скъпоценни камъка

    Дванадесетте скъпоценни камъка

    С наближаването на Християнските Празници обръщаме поглед към прекрасните скъпоценни камъни и техният път от Библейските времена до днес.

    Още от древността скъпоценните камъни и приложението им в украшенията, бижутата и предметите присъстват бита и живота на човечеството.

    Библията споменава скъпоценните камъни и магическите им свойтва. Те са били ценени във всички времена и от всички народи. Някои изследователи са изчислили, че в светото писание се споменават 31 скъпоценни камъни.

    Дванадесет от тях заемат специално място в Библията, като често ги наричат „сакрални камъни“, защото символизират 12-те основи на Небесния Ерусалим, отговарят на дванадесетте апостоли, 12-те зодиакални знака и съответно 12-те часа в денонощието, 12-те Израилеви племена.

    Те се изброяват 2 пъти в Библията в Стария и Новия Завет. Първият път е във връзка с Нагръдника на първосвещенника Аарон.
    Върху всеки камък е написано името на едно от Израилевите племена.

     

    Указанията за нагръдника заемат почти цялата 28 глава от "Изход". 28: “... 16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк; 17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд: това е първи ред; 18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз; 19. трети ред: опал, ахат и аметист; 20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезда.”

    После се уточнява, че камъните трябва да бъдат дванадесет според броя на синовете на Израиля, според техните имена и на всеки трябва да бъде издълбано като на печат по едно име на дванайсетте колена.

    И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна.

    Като Символ на спасението се споменава сапфир.

    Очаквайте продължение...

4 обекта