Древнобългарското ювелирно изкуство - продължение

Древнобългарското ювелирно изкуство - продължение

Много често в пафтите са се слагали и скъпоценни камъни, които били сини или червени. Естествено пафтите били по-скъпи, ако имали повече злато и сребро. Най-скъпи обаче били тези пафти, които са филиграни.
българското ювелирно изкуство-пафти

Освен по пафтите, имало и злато и сребро по самите колани. Така коланът сам се превръщал в бижу. Рядко коланите са били изцяло златни, най-често са ги изработвали от сребро и са имали само златни елементи.

българското ювелирно изкуство

Орнаментите по тях изобразявали слънце, звезди и били направени като дантела или във формата на цветя.

Към носията се е носил и прочелник, който се слага на челото и се е захващал за забрадката. Най-често сребърните и златните елементи по него са описвали цветя или дървета. Изработвали са се чрез коване на металите и гравиране.

българското ювелирно изкуство

Макар и да имало златни гривни и колиета, предимно бижутата в миналото са били с някаква функционалност. Примерно сребърните и златни игли за коса е трябвало да захващат косата и забрадката. Под главата са се носели и подбрадници, които са били символ за богатство.
българското ювелирно изкуство

Когато се вгледаме в обеците, които са се носили, ще забележим, че моделите са предимно висящи и големи. Огърлиците също са били по-скоро мащабни, отколкото нежни и деликатни. При тях вече не са рядкост тези, изработени от злато. Дори има модели, които наподобяват днешните чокъри, стегнати са по врата и от там се спускат надолу с множество висулки.

българското ювелирно изкуство

Други много често използвани бижута са били брошките. Те са се закачали по дрехите и са представлявали атрактивно допълнение към ежедневните дрехи. Предвид сравнително малките им размери, са се изработвали от злато със скъпоценни камъни и са представлявали птици и цветя.

Друга разлика със съвременните бижута е и начинът на надписване на пръстените. Днес, пръстените и сватбените халки се надписват отдолу, вътрешната страна на метала. В миналото надписите са били отгоре на видимата страна, често точно по средата, за да са ясно разчетими.