Това е демонстрационен магазин. Всички поръчки направени през този магазин няма да бъдат разгледани или изпълнени.
За запитвания и поръчки тел: +359889 006 068, +359889 006 067 или на място в магазините ни.

ДОБРЕ ДОШЛИ

Резултати: 'фаберже'

  • Ювелирен емайл - част II

    ювелирен емайлЮвелирен емайл - част II

    В средата на XII век като водещ център в масовото производство на религиозна утвър с използването на различни техники на емайла се обособил френският град Лимож. Изработвали се мощехранилници, реликварии, кръстове и всякакви други предмети, необходими за дейността на духовенството и църковната власт. Постепенно  количеството на произвежданите предмети набирало инерция за сметка на художествената им стойност. В началото на XV век именно там възникнала и се наложила съвършено нова техника - художествен емайл. Това била своеобразна живописна техника, изразяваща се в нанасянето на горещ емайл върху грундирана метална повърхност.  Тя бързо  добила популярност сред представите на висшето общество и се наложила като тенденция. Изработвали се миниатюри, пейзажи, сцени от бита и митологията - недостижими шедьоври на онова време.

    ювелирен емайл

    В продължение на столетия хората се възхищавали на приказния отблясък на витражите в църквите и катедралите. Той се превърнал във вдъхновение за не малко майстори при създаването на уникални творби, а с времето завладяващата му красота била открита и от майсторите ювелири.

    ювелирен емайл

    В края на XIX и началото на XX век светът занемял пред деликатната и изтънчена работа на френския ювелир Рене Лалик и знаменития Карл Фаберже и те се превърнали в своеобразни новатори - откриватели на красотата скрита в разнообразни форми и материали. Техните произведения придали нов облик на горещия емайл. Крилата на скакалците, пеперудите, екзотичните птици, листенцата на цветчетата на Лалик придобили реалистичност и оживявали, озарени от слънчевите лъчи.

    ювелирен емайл

    За разлика от другите бижутери, работещи  най-много с 3 или 4 цвята на емайла, Фаберже започнал да използва повече от 60 нюанса. Това налагало изключително прецизна подготовка на металните повърхности и отлично качество на покриващия материал. Във визитна картичка на фирма „Фаберже“ се превърнала техниката на емайла, наречена „гилош“, а многобройните уникални  изделия, излезли от работилниците на Ювелирната къща  продължават да очароват колекционерите от цял свят.

    ювелирен емайл

    В наши дни едва ли са останали ювелирна къща и бижутер, които да не са преоткрили неизчерпаемите възможности при работата с ювелирния емайл и да не са го включили в своите изделия и колекции. С помощта на изкуството на емайла се раждат възхитително красиви ювелирни изделия, разкрива се вълшебен свят - експлозия от форми и цветове, който не може да остави безразличен никого.

    Бижута с ювелирен емайл може да закупите от магазини Фортуна.

  • Планински кристал

    Планински кристал

    Планинският кристал е безцветната прозрачна разновидност на кварца. Практически е разпространен във всички краища на Земята и се открива главно в кухините на хидротермални жили. Залежите от планински кристал с най-високо ювелирно качество са съсредоточени предимно на територията на Русия и Китай. В древността хората вярвали, че късовете планински кристал са вкаменен лед. По този повод в своята „Естествена история“ Плиний Старши пише: „Кристалът се образува под въздействието на силния студ.“

    Названието на минерала е дадено от древногръцкият учен и лекар Теофаст „crystallus“, което означава „лед“ и дълго време се е вярвало, че той има свръхестествен и дори божествен произход. Според една гръцка легенда преди хиляди години в Патра се издигал храм на богинята на плодородието Деметра, а в него било поставено голямо кристално огледало. От всички краища на света в храма се стичали хора, за да отправят своите молитви към богинята и да попитат огледалото за съвет.

    Планински кристал

    За китайците планинският кристал бил символ на безкрайността, чистотата, търпението и упорството. Според древните японци той е застиналото дихание на свещения Бял дракон. Те вярвали, че в камъка се преплитат „вълшебното минало и магическото настояще“. В старата Шотландия украсявали владетелските корони и скиптрите с късчета планински кристал, наричали го „камък на всевластието“ и го свързвали с невиждана мощ.

    Планински кристал

    На територията на Южна Америка при проучванията на древни светилища са открити кристални черепи, прецизно изработени от цели късове напълно прозрачен планински кристал в естествени размери. До ден днешен те са считани за една от най-необичайните загадки, достигнала до нас от далечното минало. Все още неса ясни както техния произход, така и предназначението им. Днес тези реликви могат да бъдат видяни в музеите на Европа и Америка, т.напр. в Британския музей е изложен женски кристален череп с тегло 5 кг.

    Планински кристал

    Древноримският император Нерон, обсебен от гръцкия мит, че боговете отпиват амброзия от бокали планински кристал, наредил да бъдат изработени такива и за него, но така и не се сдобил с божественост и безсмъртие.

    Планински кристал

    Едва през 17в. за учените, а в последствие и за широката общественост бил изяснен произхода на планинския кристал, но красотата и качествата му продължили да се ценят. От планински кристал били изработвани различни луксозни предмети за бита, декоративни интериорни предмети и украшения, а в днешно време намира своето приложение и в различни сфери на индустрията. Своята популярност сред европейската аристокрация планинският кристал бележи по времето на императрица Екатерина II и продължава да се развива в работите на Карл Фаберже и неговите сътрудници. Те най-добре успяват да извадят на бял свят красотата му, посредством виртуозната си работа, останала ненадмината и до наши дни.

    Планински кристал

    Чистотата и блясъкът, които при добра обработка може да се доближат до тези на скъпоценните камъни и сравнително ниската цена, превръщат кристала в предпочитан материал от ювелирите при изработката на украшения и накити за широк кръг от потребители.

    Планински кристал

    Към настоящият момент използването на планински кристал в ювелирното изкуство се преоткрива и красотата му бележи своя възход чрез колекции на известни ювелирни къщи и водещи дизайнери. Деликатната красота на планинския кристал го превръща в желан материал за изработката на различни бижута, а неутралния му цвят го прави подходящ аксесоар към всеки тоалет.

  • Хелиотроп - "обръщащ се към слънцето"

    Хелиотроп Хелиотроп - "обръщащ се към слънцето"

    Хелиотропът известен още като „кървав камък“ /bloodstone/ е разновидност на халцедона с характерна окраска – тъмно зелено с червени петна, но ако петната са жълти, камъкът се нарича „плазма“. Наименованието на хелиотропа идва от две гръцки думи, Хелиос - слънце и Тропос – преобразяване, като преводът на тази фраза означава „Обръщащ се към слънцето“. Легендата за произхода на хелиотропа разказва, че той се е създал когато няколко капки от Христовата кръв паднали и оцветили някои камъчета в основата на кръста.

    Древните гърци и римляни са носели хелиотроп за добиване на издържливост. Те смятали, че този камък може да влияе на позицията на слънцето в небето. Хората, които били на власт го използвали, за да увеличат още повече популярността си. За минерал с такова име се споменава още в писанията на философа Плиний датиращи от – І в. пр. н. е.

    Хелиотроп

    В Древна Индия, хелиотропът бил символ на храброст и мъдрост. В индийската йога, той се е считал за камък със силно енергийно поле, което може да предпази от негативни влияния. Считало се е, че украшения от хелиотроп спомагат, да се смекчи гнева на владетелите и господарите.

    Хелиотроп

    При Древните Египтяни камъкът също бил на особена почит. Те вярвали, че той има “специални магически свойства“ и, че всички врати ще бъдат отворени за притежателя на такъв камък...

    Хелиотроп Индианците използвали амулети от минерала във формата на сърце за спиране на кръвотечения. Испанският мисионер Бернардино де Саагун отбелязал, че през 1574 г. е спасил много индианци болни от чума. Всички те били „излекувани“ благодарение на това, че той им дал да подържат в ръка къс хелиотроп. „Кървавият камък“ е с голяма плътност, цветовете на който могат да варират. Висококачественият хелиотроп е полупрозрачен в наситено зелено и с равномерно разпръснати петна в „истинско червено“. Както и при другите „шарени“ камъни, майсторството при обработката му се състои в подбора на добри цветови комбинации.

    От този камък през Древноста са се изработвали печати, мъжки пръстени и предмети за Хелиотроп украса. По време на Викторианската епоха във Великобритания е бил доста популярен камък. Изработвали са се уникални бижута и различни аксесоари. Лувъра в Париж съхранява гема от хелиотроп с печата на Императора на Свещената римска империя Рудолф ІІ /1552- 1612 г. /. Той се е интересувал от изкуство като събира огромна колекция от скъпоценни камъни и минерали в процеса на търсене на „философския камък”. В колекцията на Лувъра се намира и купа за десерт от хелиотроп, собственост на Краля-Слънце Луи ХІV.
    Хелиотроп Из колекционерските среди под знака на „Фаберже“ е известна дръжка за слънчобран, изработена от хелиотроп инкрустирана с брилянти. Произведението е на бижутера Михаил Перчин от ювелирна къща „Фаберже“ , а още по- известна е кутията за бижута около 1896 г. /също от хелиотроп със златен обков в стил нео-рококо. Тя също е изработена от Михаил Перчин с щемпел „Фаберже“ и е подарена на графиня Мария Александровна. Понастоящем кутията е собственост на английската кралица Елизабет ІІ. Може би най-известното произведение от хелиотроп на къща „Фаберже“ е великденското яйце „Спомен за Азов“. Предполага се, че хелиотропите от които са направени предметите са с произход Русия, в предвид практиката на Фаберже да използва камъни добити в Русия.

  • Вечните перли – чудо на природата!

    Вечните перли – чудо на природата!

    Вечните перли – те са истинско чудо на природата, не се нуждаят от допълнителна обработка, за да проявят своята красота. Символ са на  чистотата и невинността, поради тази причина през Средновековието са били използвани при украсата на икони и склуптори с библейски сюжет.

    Перлите са с нежна структура и заемат особено място сред скъпоценните камъни. Описани са във всяка книга за скъпоценни камъни; заемат видно място на витрините на бижутерските магазини; на аукционите си съперничат с най-знаменитите брилянти, рубини и изумруди.

    На Земята едва ли има човек, който да познава перлите и да не цени тяхната красота.

    Много са легендите и историите запазени до наши дни, свързани с красотата и непреходността на перлите. Афродита, богинята на любовта и красотата, е родена в морската пяна от перлена мида и именно перла била нейната любима скъпоценност, може би защото е сътворена с нейното раждане.

    3 редова перлена огърлица (Christie's) 3 редова перлена огърлица (Christie's)

    Най- скъпата постъпка в историята на човечеството принадлежи на Клеопатра. На един от пировете, устроени в чест на Марк Антоний, нейният нов съюзник и любовник, египетската царица разтворила в чаша с вино най-голямата притежавана от нея перла, за да демострира богатството и силата на Египет. Тази история се е запазила жива и до днес, за нея знаят всички, дори и тези, които никога не са държали в ръце Светоний и Плутарх. Перлите от древността са изчезнали – затрупани са в земята, погълнати от водата и заличени от времето, но разтворената във вино перла на Клеопатра, все така сияе и все още струва колкото половин Азия.Тази история продължава да се повтаря през вековете – в живопистта, в пиесите на Шекспир и на Бърнард Шоу и на холивудските екрани.

    Най-древното колие от перли достигнало до наши дни е датирано приблизително 350г. пр.н.е. Намерено е на територията на съвременен Западен Иран в гробницата на неизвевестна владетелка в район, където някога се е издигал един от дворците на персийските владетели.

    Английската кралица Елизабет I / 1533 – 1603г./ била голяма почитателка на перлите – перли били пришивани на почти всички нейни рокли. Кралицата често носела на шията си дълги перлени нанизи ,перли били вплитани дори  в ярко червените й коси .Така през годините перлата се превърнала в отличителен знак на кралицата – девица.

    През XVIII и XIX век кралските фамилии постепенно загубили своя монопол върху перлите, а  заможните европейци и американци започнали да влагат своите капитали в тези чудесни и желани дарове на природата. През първите десетилетия на XX век, перлите достигат апогея на своята популярност. Дамите носели перлени нанизи, чиято дължина можела да достигне до няколко метра. Това е времето, в което цената на перлите била необичайно висока.  Cartier, Tiffany, Chaumet и други бижутерски къщи започнали да изпълняват поръчки за най-богатите и известни клиенти и по този начин се превърнали в световни лидери по продажбата на перли.

    Настоящата английска кралица Елизабет II също е почитателка на перлите, а нейната покойна снаха, принцесата на Уелс – Даяна, има своеобразен принос за възраждане на популярността им през 80-те години на XX век като често носи  в неформална среда бижута с перли.

    Kнягиня Зинаида Юсупова Kнягиня Зинаида Юсупова

    На един от аукционите на Christie’s в Женева на бял свят излизат забравени съкровища от времето на Царска Русия. Сензация на аукциона станала перла,  свързваща историите на Франция и Русия. Наполеон Бонапарт я подарява на своята втора съпруга – Мария – Луиза през 1811г. Тогава стойността й възлизала на 40 000 златни франка, което се е равнявало на 10 кг злато. Перлата притежавала изключителна красота и размери /размер на гълабово яйце/ и била поставена във великолепна корона.

    През 1887г. перлата попада на публичен аукцион в Париж под името La Regente и така достига до бижутера на руския императорски двор Карл Фаберже, а оттам -  у една от най-богатите дами на Русия – княгиня Юсупова. След революцията в Русия La Regente отново е предложена на търг, но вече в състава на колие от няколко наниза перли, брилянти и сапфири. Перлата на Наполеон е продадена за 3,27 милиона швейцарски франка / 2,5 милиона долара/ при оценка от 700 000 швейцарски франка.

    Друго известно колие с перла с неправилна форма и големи размери /222,5 грана/ и брилянтен обков във формата на змия е изработено през 1896г. от  Shaumet, и е продадена на търг на Christie’s за 661 000 швейцарски франка.

    Елизабет Теълър с огърлица La Peregrina

    На 15 март 1964г. в хотел „Риц – Карлтън“ в Монреал се състояла свадбата на Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър.Тогава Бъртън подарил на своята съпруга изключителна перла, която би могла да си съперничи с тази на Клеопатра. Перлата се нарича La Peregrina, което означава „Странница“. Според легендата историята на тази перла започва с изваждането й от Панамския залив от роб, който с тази ценна находка, откупил своята свобода. По-късно тя попада в Европа и исторически е потвърдено, че бъдещият крал на Испания Филип II я е поднесъл в дар на своята годеница – кралицата на Англия Мария Тюдор. Така известно време тя остава във владение на испанското кралско семейство, а след това попада у Наполеон Бонапарт и ето сега  се оказала собственост на госпожа Елизабет Бъртън. Тази перла била поставена в наниз от перли, брилянти и рубини, изработен от Cartier – копие на колие, принадлежало на кралица Мария Тюдор.

    За своите изключителни бижута, подходящи за кралска особа, Елизабет Тейлър говори с голяма любов: „За мое щастие аз притежавам забележителни творения на ювелирното изкуство. Никога не съм предполагала, че ще ги имам. Аз ги съхранявам, длъжна съм да им се наслаждавам, да се отнасям към тях така, както не би могъл никой друг на света, да ги пазя и обичам. И те отговарят на тази моя любов – ние се наслаждяваме един на друг.“

    Перлата La Peregrina Перлата La Peregrina

    Перлите стават неотменни в бижутерията и са включвани в цели  колекции или в отделни бижута – в нанизи, в колиета, обици и пръстени. Всяко едно от тях се отличава със свой стил и е подходящ аксесоар за всеки повод.

    Перлите са олицетворение на женствеността. За тях няма стилистични ограничения : украшения от перли винаги са уместно допълнение и към деловия костюм и към вечерният тоалет. Черни, сиви, сребристи, виолетови, жълти и розови, перлите предоставят максимална цветова палитра. Успешно се съчетават с цветни скъпоценни и полускъпоценни камъни. В последно време набират популярност т.нар „барокови“ перли, които се отличават с неправилна издължена форма и неравна повърхност.

    Перлените бижута са аксесоари, без които трудно може да си представим образите на Коко Шанел и Одри Хепбърн. Днес изисканите перлени украшения се явяват задължителни за всяка жена. Най-стилните звезди дават своето предпочитание на аксесоари с перли – експанзивната Риана, изтънчената Ема Уотсън, Анджелина Джоли и Ейми Адамс – несъмнено умеят да подчертават своята индивидуалност. Така перлените украшения се превръщат в неотделима част от личността и характера на своите притежателки.

    Огърлицата La Peregrina

    Индивидуално или в съчетание с други камъни перлите освежават украшенията и ги правят нежни и романтични.

    Още интересни факти за перлите вижте тук>>

    Бижута с перли вижте тук>>

  • Староруският стил на Фаберже

    Староруският стил на Фаберже

    Проектирането и изработването на различни по своето предназначение ярки, изящни, съвършени и разкошни шедьоври превърнали Карл Фаберже - придворния ювелир на Романови - в личност, чието име завинаги ще остане вписано в историята на приложното изкуство.  Съвременниците определяли Фаберже  като "Челини на XIX век".

    От  гледна точка на съвременния човек, произведенията на Фаберже, се ценят не само като ювелирни произведения на изкуството, а преди всичко като съкровища на световната култура.

    Въпреки широко разпространената представа за недостижим  разкош и безумно висока стойност на изделията, носещи щемпел "Фаберже", във визитна картичка на фирмата се превърнало умението най-пълно и в дълбочина да се използват достойнствата и красотата на всички използвани материали - одухотворяването и вдъхването на живот на студения метал и мъртвия камък.

     

    Някога определяли Ювелирна къща "Фаберже" като "гъба на културата", защото в изделията, излизащи от нейните работилници, умело били съчетавани мотиви и елементи от различни художествени стилове и направления - пищният ампир и нежната готика, плавният арт нуво и екзотичният Изток и разбира се - самобитният традиционен руски стил.

    Така нареченият "староруски стил " се възражда и набира голяма популярност в края на XIX и началото на XX век. Диадемите и тиарите, изработени от злато или платина и инкрустирани с брилянти, миниатюрни чашки, изработени от сребро и украсени със скъпоценни и полускъпоценни камъни удивляват със своето съвършенство и майсторска изработка. Ярките висулки и медальони, в които често били комбинирани изумруди, сини сапфири и рубини, създават цветно и празнично настроение.

    Изработването на различни църковни регалии било широко застъпено в работата на "Фаберже". За църквите и манастирите на Русия се създавали изящно гравирани златни обкови за икони и кръстове, пищно инкрустирани с перли, скъпоценни и полускъпоценни камъни подвързии за православни евангелия. Решени в староруски стил, те напълно се доближават до работата на майсторите от XII - XV век.

    Изобщо традиционната за старите майстори работа с металите и тяхната украса характеризира облика на изделията на "Фаберже" в староруски стил: сребърни съдове и прибори за бита, инкрустирани с кварц, аметист и халцедон, украсени с изваяни цветя и митични образи или плътно покрити с ярък разноцветен емайл, поразяват погледа с изкусната стилистика.

    Изделията на "Фаберже", по всеобщо мнение, нямали равни в цяла Европа. По - късно европейските производители се опитвали не веднъж да произвеждат изделия, подобни на неговите, но дори такива утвърдени фирми като "Бушерон" (Boucheron) и " Картие" (Cartier) за дълго време  " оставали в сянката на "Фаберже ".

    Още за интересни факти за бижутата вижте тук>>

     

  • Статуетките на Фаберже (Fabergé)

    Статуетките на Фаберже (Fabergé)

    Ювелирна къща Фаберже (Fabergé) е известна и и с изработването на изделия на приложно - декоративното изкуство, а именно статуетки. Във фирмата винаги са се предлагали разнообразни изделия, способни да удовлетворят търсенията и на най- взискателния и изтънчен вкус. Клиентите на фирмата можели да разчитат, че всичко предложено от тях е изработено  "с такава прецизност и изящество, с първокласни материали и любов, както и великденските яйца, предназначени за императорското семейството". В периода 1890 - 1900 г.

    Фаберже замислил и започнал да осъществява проектите си по изработването на серия миниатюрни фигурки на животни от полускъпоценни камъни, злато и сребро,  придавайки голямо значение на техническото изпълнение и естетическото им съвършенство. Изборът върху изработването на миниатюри рязко се откроявал от монументалния вкус, характерен за това време и до голяма степен бил повлиян от възраждащият се интерес към японското изкуство и работата на старите руски майстори.

    Майсторите от Ювелирна къща "Фаберже" залагали в работата си  на различни полускъпоценни камъни и кристали, пренебрегнати до този момент в ювелирното изкуство. Фигурки от цели камъни, склупторирани и гравирани в детайли, се превърнали в популярни украшения за бита в средите на руската и европейската аристокрация.

    Едни от основните поръчители на миниатюри, изработени от "Фаберже" били представителите на Английското кралско семейство и аристокрация. Големият интерес и многобройните поръчки наложили откриването на филиал на "Фаберже" в Лондон през 1903г. В този период били изработени едни от най - скъпите миниатюри: сива нефритена сова със златни крачета и очи от брилянти по поръчка на мистър Гордън Бенетон (65,15 лири стерлинги). Фигурка на кобилата Персимона - победител в Кралското дерби през 1911 година по поръчка на кралица Александра. За нейната колекция са изработвани още цяла серия фигурки на домашните й любимци. След смъртта на крал Едуард VII в работилницата на "Фаберже" изработват възпоменателна фигурка на любимото му куче ( йоркширски териер) Цезар. На нашийника на каменното кученце били изписани думите "Принадлежа на краля".

    Малки маймунки, тюлени, мишлета, носорози, кученца, птици - своеобразната, красива и реалистична "фауна" на "Fabergé" била необятна и за всяка една фигурка се подбирали камъни, най-точно съответстващи на естествената им украска. За  прасенцето - розов кварц, за тюлена - обсидиан, за златните рибки - оранжев сердолик.

    "Фаберже " се превърнали в своеобразни иноватори и по отношение на непопулярни и трудни за работа камъни. Така например планинския кристал и различните кварцове намирали изключително голямо и разнообразно приложение. В някои случаи били използвали самостоятелно и от тях се изработвали напълно прозрачни фигурки, а в други при оформянето им, композициите били допълвани от скъпоценни камъни, злато, сребро и/или платина. Друга серия била насочена към изработването на каменни статуетки на хора, облечени в традиционните носии на народите на Русия или принадлежащи към различни социални прослойки с характерните им професии - войник, чистач, певица, музикант.

    Семпли или ярки, скъпоценни и пищни, независимо от предназначението им изделията на "Фаберже" не могат да оставят безразличен никой със своята красота, отразяваща невероятния талант и изкусното майсторство на ювелирите.

    Още интересни факти може да научите тук>>

  • Цветята на Фаберже

    Цветята на Фаберже

    Изисканите цветя на Фаберже имат източни корени. Всичко започва с донесеният за реставрация китайски букет с хризантеми. Благодарение на отличния избор на цветове и прозрачност на камъните, работата по този „букет“ е оставила прекрасно впечатление.

    С реставрацията на букета е поставено началото на скъпоценните „хербарии“. Фаберже се е запалил по тях като ги е доразвил, прибавяйки собствени цветни композиции. Към всяка работа, той подхождал изключително старателно. По негово нареждане е построен парник с вече развити растения, които са послужили за „модели“ на букетите с различни камъни. Запазил се е  работен албум на Фаберже с подробни снимки на истински растения /живи цветя/ в това число и на момини сълзи, които са послужили за прототип на известния букет от „момини сълзи върху кошничка“.

    През 1896 г. Александра Фьодоровна получила подарък от търговци от Нижни Новгород, букет от момини сълзи изработени от Фаберже - копие на старинно китайско дворцово украшение. Императрицата била във възторг от композицията. Малките чашки изваяни и крехки били изработени от перли завършващи в долната си част с малки брилянчета, листата - направени от нефрит изящно изрязани и оформени и всичко това поставено в златна кошничка. Те били като истински. Тя толкова харесала кошничката, че си я сложила на бюрото, за да и се наслаждава постоянно.

    Дизайнерите на бижутерска къща Фаберже, не веднъж са повтаряли изработването на рози, момина сълза, офика, малина, глухарче. Тези  украшения са били достъпни за различните прослойки. Стойността на бижуто  нямало никакво значение, важна била идеята.

    Фаберже не обичал да прави копия и за това всяко едно изделие имало своя индивидуалност и придобивало свой собствен стил. Той е успял да разчупи времевата рамка поради, което неговите изделия изглеждат като типични ар-деко. На Фаберже му доставяло удоволстие да твори бижута-уникати, които давали воля на неговата фантазия. Това били изваяни фигури на хора, животни и цветя от полускъпоценни и скъпоценни камъни.

    Едно от тези творения на бижутерска фирма „Фаберже“ е уникалното „Глухарче“, ефирно и мистично символ на непостоянството на живота, отлитащо просто от въздишка, повече от 100 г. удивлява посетителите на Оръжейната палата в Москва. Колкото повече го гледаш, толкова повече се удивляваш на гениалността на Карл Фаберже. Все едно някой го е откъснал преди 15 минути и го е поставил във вазичката от планински кристал, която създава илюзията, че там има вода. Стъбълцето е от злато гравирано по специален начин, листата изваяни от нефрит, но най-поразителното е, че на върха на сребърната тичинка има натурален /истински/ пух от глухарче. И до този момент бижутерите не могат да разберат, как Фаберже е успял да закрепи нежният и деликатен пух, който се мени при всяко докосване. На върха има разбъркани малки брилянтчета, които при правилно осветяване, блещукат подобно на утринна роса.

    Част от колекцията цветя на Фаберже:

    Учените дълго време са се съмнявали в естествеността на пуха. В музея били поканени експерти по глухарчетата от Ботаническата градина на МГУ, които са потвърдили, че това е истински пух от глухарче като са назовали и датата на колекцията. Цветето със скъпоценни камъни, постоянно пребиваващо в музея, било закупено през 90–те години от частно лице от Москва.

     https

  • Уникалното императорско яйце “Розова пъпка“

    Уникалното императорско яйце “Розова пъпка“

    След смъртта на император Александър III традицията за Великден в руското императорско семейство да се подаряват ювелирни яйца е продължена от неговия син Николай II. За придворния ювелир Карл Фаберже задачата значително се усложнявала, тъй като той трябвало да впрегне цялото си въображение, талант и майсторство за изработването на две напълно различни, но еднакво разкошни яйца – едно за Мария Фьодоровна, вдовица на император Александър III и майка на престолонаследника Николай II и второ – за Александра Фьодоровна, съпруга на новия руски император.

    Уникалното пасхално императорско яйце “Розова пъпка“ е изработено от талантливия бижутер Михаил Перхин, който под ръководството и идеите на гениалния Карл Фаберже,  сътворил поредния си шедьовър през 1895 г.Това бил първият великденски  сувенир за приелата православна вяра Алис Виктория Елен Луиза Беатрис - принцеса на Дармщат –Германия като императрица на Русия с името Александра Фьодоровна.Тя била внучка на английската кралица Виктория, а през 1894г. се омъжва за руския император Николай ІІ.

    Изящното яйце “Розова пъпка“ е изработено в неокласически стил  от жълто злато, покрито от ярко-червен прозрачен емайл, гравирано и украсено със символите на любовта и силата на брачния съюз - диамантени стрели, гирлянди от листенца и венчета от зеленикаво злато, прихванати с панделки. В горната част на яйцето, под голям плосък диамант е изрисуван  акварелен миниатюрен  портрет върху слонова кост,а в долната част е гравирана датата на подаръка. Яйцето се отваря като бонбониера. Изненадата е пъпка на чаена роза  на късичко стъбълце. Розовата пъпка е изработена от жълто злато и покрита с цветен непрозрачен емайл. Това била първата изненада на Фаберже снабдена с  механизъм за движение - листенцата на розата се разтварят при натискането на малък бутон под листата. В розовата пъпка се е намирало миниатюрно копие на императорската корона на Александра Фьодоровна и медальон със звезден сапфир-кабошон. За съжаление тези две допълнения към изненадата  са се изгубили във времето. За изработката на това великденско яйце Карл Фаберже получил сумата от 3 250 рубли.

    По време на Революцията - 1917 г., яйцето било конфискувано от Временното правителство, а през 1927г. продадено на Емануел Сноуман.  За един много дълъг период от време следите му се губят, а през 1985г. попада у колекционера Малкълм Форбс. През 2004 г. яйцето „Розова пъпка“ е  продадено на милиардера - меценат Виктор Векселберг. В момента  яйцето е изложено в музея “ Фаберже“ в Санкт Петербург. Векселберг е закупил 9 императорски великденски яйца, изработени от   бижутерска къща „Фаберже“ през годините, за приблизително 100 милиона долара.

  • Яйцето "Датски Дворец" - Фаберже

    Яйцето "Датски Дворец" - Фаберже

    Изненадите на великденските императорски яйца на фирма „Фаберже“ най-често били свързанис едно или друго събитие от живота на руското императорско семейство – раждания, годишнини, пълнолетия, коронации. Някои от тези великденски подаръци са украсени с императорски монограми, имена  и дати. На много от тях са поставени миниатюрни портрети на децата или изображения на императорските резиденции.

    Към тази императорска традиция Карл Фаберже се отнасял изключително сериозно и често планирал проектите си за години напред. За изработката на някои от великденските яйца много често била необходима повече от година, а скритата в него изненада, се пазела в дълбока тайна дори и от самия император.

    Яйцето „Датски дворец“ е шестото направено по заповед на император Александър III за руското императорско семейство. Той  получил яйцето от  Фаберже на 30 март 1890г. и го подарил на своята съпруга Мария Фьодоровна на 1 април същата година. Яйцето е направено в стил Луи XVI и е оформено с розово-лилав полупрозрачен  емайл. Високо е 10.1 см. и е разделено е на 12 златни секции  има 6 вертикални  и 3 хоризонтални линии, на които са инкрустирани фасетирани  диаманти под формата на розетки. На всяка пресечна линия са поставени изумруди. На върха на яйцето е разположен медальон с листа и цвят щамповани в кръг,а в средата му  е монтиран сиво-син кръгъл звезден сапфир, заобиколен от брилянти. От обратната страна на яйцето са разположени щамповани листа с орнаменти.

    Изненадата в яйцето на Фаберже е изящно направен 10-панелен екран със специален механизъм за разтягане,  изработен от разноцветно злато, като панелите са седефени, изрисувани с акварел. Те са оградени с кръгли златни венци на върха, а в долната част има гръцки меандри. Всички акварели са дело на майстора Константин Крижитски, който  е завършил  миниатюрите през 1889г. На осем от десетте седефени панела са изрисувани дворци и резиденции в Дания и Русия, известни на Мария Фьодоровна-с моминско име Мария София Фредерик Дагмар-принцеса на Дания. Идеята на автора е била, сюрприза  да напомня на Мария Фьодоровна за нейната държава. Изящните екрани са подредени от ляво на дясно:

    • 1.Императорската яхта „Полярна звезда“
    • 2.Замък Бернсторф
    • 3.Резиденция във Фреденсборг
    • 4.Замък Фреденсборг-Копенхаген
    • 5.Дворец Амалиенборг-Копенхаген
    • 6.Замък Кронборг в близост до град Хелсингер
    • 7.Лятна резиденция „Александрия Парк“ - Петерхов /Русия/ - поглед отпред
    • 8.Лятна резиденция „Александрия Парк“ - Петерхов /Русия/- поглед назад
    • 9.Гатчински дворец в Санкт Петербург /Русия/
    • 10.Императорска яхта „ Царевна"

    Яйцето „Датски дворец“ е било изработено от майстор-бижутера Михаил Перхин, работещ в бижутерска къща „Фаберже“ и е поредният шедьовър на ювелирната къща, за руското императорско  семейство. Стойността на подаръка е представлявала 4260 сребърни рубли. През януари 1893г. яйцето „Датски дворец“ се е намирало в Гатчинския дворец и е останало там до започването  на революцията през 1917г. и заедно с другите руски императорски яйца  било занесено в Оръжейната палата в Кремъл като е останало там до 1927г. Съдбата на това яйце, както и на 11 други императорски яйца на фирма „Фаберже“ била, те да се предложат на различни ценители извън пределите на СССР.

    През месец април 1930г. яйцето „Датски дворец“ било закупено от  Виктор Хамър за сумата от 1500 рубли. През 1935г. било изложено  в галерията на Хамър  за продажба за сумата от 25 000 щатски долара. И така през 1937г., то попаднало у колекционера от Ню Йорк Николас Лудвиг. Яйцето „Датски дворец“ се е намирало в частна колекция между 1962 и 1971г. и е било намерено при починалата вече Матилда Геддингс Грей. Тя била художничка с изискан и естетически вкус. Нейно увлечение било да колекционира произведения на стари майстори, което привлякло вниманието й върху малко познатия в Америка бижутер, Карл Фаберже. През 1933г., тя закупила своето първо императорско яйце.

    Matilda Geddings Gray

    С течение на годините събрала една от най-добрите колекции в света от произведения на прославилата се бижутерска къща „Фаберже“. В нейната колекция се намират 3 императорски великденски яйца, които са били подарявани на Мария Фьодоровна през годините. От 1972г. яйцето е собственост на Matilda Geddings Gray Foundation и от 22.11.2011 до 30.11.2021г. ще бъде изложено в Ню Йорк - Метрополитън музей.

     

  • Великденско ювелирно яйце „Кокошчица“

    Великденско ювелирно яйце „Кокошчица“

    През 1882г. на художествено – ювелирно изложение в Москва творбите на Карл Фаберже и неговата фирма привличат вниманието на император Александър III. Карл Фаберже получил покровителството на руското императорското семейство и титлата „ Ювелир на Негово Императорско Величество и Ювелир на Императорския Ермитаж“. По това време фирма „Фаберже“ вече е извоювала слава в цяла Европа. Много родственици на императорското семейство от Англия, Дания, Гърция и България са получавали като подарък негови произведения.

    Яйцето „Кокошчица“ поставя началото на прославилата се серия от над 50 великденски императорски яйца, създадени от фирмата на Карл Фаберже за двама руски императора – Александър III и неговия син Николай II, в периода от 1885г. до 1917г. Това е най-невзрачното, най-семпло изработено яйце от императорската колекция на Фаберже.

    Великденското яйце „Кокошчица“ е било изработено през 1885г. по искане на император Александър III като подарък за неговата съпруга -  императрица Мария Фьодоровна – принцеса на Дания. Този подарък трябвало да бъде изпълнен като нова многопластова  интерпретация на вече създадени великденски яйца – подаръци. Във всички тези яйца има скрита кокошчица, в нея е скрита корона, а в короната – пръстен.  Император Александър III  искал да зарадва своята съпруга с подарък, който да й напомня вече добре познатата ценност от датската кралска съкровищница. Произхода на великденските сувенири „Кокошчици“ като изненада се отнася към началото на XVIII век. Известни са три много подобни един на друг великденски сувенира, като се предполага, че са изработени в Париж през 1720г. от един неизвестен бижутер. Към настоящият момент едно от тези яйца се съхранява в Музея по история на изкуството във Виена, друго – в Копенхаген, а третото в частна колекция.

    Първото великденско бижутерско яйце е създадено по дизайн на майстор – бижутера Ерик Колин, работещ във фирма „Фаберже“. То е изработено от жълто злато, покрито от матов емайл и наподобява истинско кокоше яйце. Там, където двете половини на яйцето се съединяват, блестят златни кантове. Яйцето е високо 6,4 см и широко – 3,5 см. В яйцето е скрита изненада – жълтък, изработен от матирано жълто злато, а в него – златна кокошчица с рубинени очи. В самата кокошчица е имало още две изненади, които не са се запазили във времето. Предполага се, че една от тях била миниатюрна императорска корона от чисто злато и брилянти, а другата – рубинен медальон с верижка. Във времето, когато е поръчано, стойността му възлизала на 4151 рубли.

    Императрицата била така очарована от подаръка, че Фаберже получил нареждане да изработва по едно великденско яйце за императорското семейство всяка година. То трябвало да бъде уникално и да съдържа в себе си някаква изненада – това били единствените условия. Първото великденско императорско яйце било продадено през 1920г. на лондонски търговец. През 1934г. е продадено за скромните 430 щатски долара на бъдещият лорд Гранчестер. След неговата смърт през 1978г. е предлагано за продажба на различни аукциони по цял свят, докато не се връща отново в Русия благодарение на милиардера – меценат Виктор Векселберг.

    „Кокошчица със сапфирени висулки“ 1886г. Дълго време са съществували съмнения дали това е второто яйце в поредицата великденски императорски яйца на фирма „Фаберже“. Точният му дизайн остава неясен и досега, защото не са съхранени негови снимки или илюстрации, а описанията му са много противоречиви.

    В записки от държавните архиви на СССР императорският подарък за Великден 1886г. е описан като : „ кокошка от злато и диаманти и излизащо от скъпоценна кошничка "сапфирено яйце“. Сапфиреното яйце е можело свободно да се побере в човката на кокошчицата. Фигурата на кокошчицата била изработена от злато, покрито с множество, оформени като розички диаманти. Според архивите на Временното правителство на Русия яйцето от 1886г. е описано като : „сребърна кокошка, разположена върху златен постамент“. За изненадата на яйцето не са открити документи и към настоящия момент няма сведения за неговото местонахождение.

    „Златно яйце с часовник“ 1887г. Това е третото от 52-те ювелирни великденски императорски яйца на „Фаберже“. Часовникът е изработен от 14-каратово злато от швейцарската часовникарска фирма Vacheron Constantin; корпусът му е бил обсипан с рубини и 75 диаманта. Часовникът във формата на яйце е поставен върху трицветна 18-каратова златна поставка с кръгла форма, украасена с вълнообразни орнаменти. Поставката е със сдвоени крачета, украсени с розови пъпки и малки листенца. На рамката на поставката през равномерни интервали са вградени три големи сапфирени кабошона, от които встрани излизат ленти, украсени с мънички диаманти. Изненадата на яйцето е работещ часовников механизъм.

     

    До 2012г. „Златното яйце с часовник“ било считано за едно от изгубените яйца на „Фаберже“, защото за него не е постъпвала никаква информация,но през 2014г. е установено, че се намира в частна колекция.

1-10 of 13

Страница:
  1. 1
  2. 2